Томас Стърнз Елиът: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
дребни, + картинка
Ред 75:
На 10 януари 1957 г. Елиът (68-годишен) се жени за Есме Валери Флетчър (30-годишна). За разлика от първия си брак, при втория Томас познава добре съпругата си, тъй като тя е била негова секретарка във издателството „Faber and Faber” от август 1949 г. Те се женят тайно - на сватбата присъстват само родителите на булката. Елиът няма деца с нито една от съпругите си.
 
В началото на 1960 г. здравето на поета се влошава. По това време Елиът работи като редактор въвв  ''Wesleyanиздателството Universityна Press''[[Уеслиански университет|Уеслианския университет]] като търси млади поети, които да публикува. След смъртта му Валери съхранява поезията на съпруга си. Тя редактира писмата му и подготвя за печат „Пустата земя“. Валери Елиът умира на 9 ноември 2012 г. в апартамента си в Лондон. 
 
=== Смърт и посмъртно признание ===
Ред 111:
Елиът споделя, че заглавието „Кухите хора“ е комбинация от заглавията на романса „Кухата земя“ (''The Hollow Land'')  от Уилям Морис и поемата на Ръдиард Киплинг – „Счупените хора“ (''The Broken Men''). Твърде възможно е обаче това да е една от многото построени алюзии на Елиът. Заглавието отпраща и към драмата на Шекспир – „Юлий Цезар“, както и към героя Къртз от „Сърцето на мрака“ на [[Джоузеф Конрад]].
 
Заключителните стихове на „Кухите хора“ са едни от най-цитираните в цялото творчество на Елиът: 
<center><div style="float:center; width:210px; color:#8B6914; padding:20px; font-family:georgia, arial, helvetica, sans-serif; border:thin solid gray; background:#FFFAFA">
 
<div align=left>
<poem>
<i>
По тоя път светът завършва
 
по тоя път светът завършва
 
по тоя път светът завършва
не със взрив, а с хленч.<ref>[http://chitanka.info/book/398-izbrani-stihove Томас Стърнс Елиът - ''Избрани стихове, Кухите хора в Chitanka.info''.]</ref></i></poem></div></div></center>
 
не със взрив, а с хленч.<ref>[http://chitanka.info/book/398-izbrani-stihove Томас Стърнс Елиът - ''Избрани стихове, Кухите хора в Chitanka.info''.]</ref>
 
=== Пепелната сряда ===
Ред 132:
Самият автор смята творбата за шедьовър. Именно „Четири квартета“ донася на Елиът Нобелова награда за литература през 1948 г. Творбата се състои от четири дълги стихотворения, публикувани отделно в периода от 1936 г. до 1942 г. – „Бърнт Нортън“ (1936 г.), „Ийст Коукър“ (1940 г.), „Драй Сълвейджис“ (1941 г.), „Литъл Гилдинг“ (1942 г.). Първото стихотворение – „Бърнт Нортън“, е написано и публикувано с заедно с по-ранните творби на поета, сред които е пиесата „Убийство в катедралата“. След няколко години Елиът написва другите три поеми от цикъла – „Ийст Коукър“, „Драй Сълвейджис“ и „Литъл Гилдинг“. Стихотворенията са публикувани заедно едва през 1943 г. от издателя на Т.С. Елиът в Ню Йорк.
 
"Четирите„Четирите квартета"квартета“ са четири взаимосвързани размишления върху връзката на човека с времето, вселената и божественото. Като описва своето разбиране за божествено, Елиът съчетава англо-католицизъм с мистика, както и философски и поетични идеи от западните и източните културни и религиозни традиции. Освен това не липсват препратки към „[[Бхагавад гита]]“ и [[Сократ]].
 
Въпреки че творбата се радва да положителни оценки от страна на критиката, не липсват и негативни оценки. [[Джордж Оруел]] не одобрява явната религиозност, демонстрирана в „Четири квартета“. Следващото поколение критици е несъгласно с оценката на Оруел, като в защита на твърдението си заявяват, че религиозният план прави творбата по-силна и въздействаща.
Ред 141:
Като изключим „Четири квартета“ след „Пепелната сряда“ Елиът насочва творческата си енергия към писане на драми в стихове. Повечето от тях са комедии или драми с изкупителни завършеци. Самият Т.С. Елиът от дълго време е критик и почитател на Елизабетинската и Якобинската драма. Интересът му личи най-вече в „Пустата земя“, където забелязваме препратки към Уебстър, Шекспир, [[Томас Мидълтън]] и [[Томас Кид]].
 
Една от идеите на Елиът е да напише драма в стихове като използва ритъма на ранната джаз музика. Пиесата „Суини”„Суини“, представя персонаж, който се появява в редица поеми на Т.С. Елиът. Въпреки че авторът не я завършва, той публикува две действия от нея – „Фрагменти от Пролог“ (''Fragment of a Prologue'') през 1926 г. и „Фрагменти от Агон“ (''Fragment of an Agon'') през 1927 г. Двете сцени са събрани и издадени заедно през 1932 г. под заглавието „Суини Агонист“ (''Sweeney Agonistes''). Елиът обелязва, че пиесата би трябвало да е с едно действие, ето защо по-често се поставя на сцена като едно цяло.
 
Друга значима пиеса на Т.С. Елиът е „Скалата“ (The Rock), която е поставена за първи път през 1934 г. Голяма част от пиесата е плод на съвместна работа. Елиът е автор на едно действие и хор.
Ред 156:
По общо казано „Новата критика“ следва примера на Елиът по отношение на „класически“ идеали, които приема от една страна, а от друга неговото религиозно мислене, а също и отношение му към поезията и драмата от началото на XVII в. „Новата критика“ е съгласна с осъждането на романтиците, особено Шели и неговите поетически възгледи.
 
Есетата на Елиът са една от основните причини за възраждането на интереса към метафизичните поети. Той се възхищава на качествата на метафизичнатапоезията поезияим. Есето му „Метафизичните поети“ придава ново значение на метафизичната поезия.
 
Поемата „Пустата земя“ също може да бъде по-добре осмислена в контекстконтекста на неговата работа като критик. Той твърди, че поетът трябва да пише „програмна критика“. Това означава, че поетът трябва да пише критика, за да покаже собствените си интереси и възгледи, а не „историческа начетеност“. Погледнато през критичния обектив на Елиът „Пустата земя“ по-скоро представя личното му разочарование от [[Първата световна война]], отколкото обективното й историческо разбиране.
 
{{цитат|[Моята] поезия има повече допирни точки със съвременниците ми в Америка, отколкото с каквато и да е творба, написана от моето поколение в Англия... Тя не би била това, което е, и ми се струва, че не би била толкова качествена ... ако бях роден в Англия и не би била това, което е, ако бях останал в Америка. Всъщност е комбинация от неща. Но по своите източници, по емоционалните си извори идва от Америка.}}
 
== Рецепция на автораЕлиът в България ==
И в България Елиът се радва на голяма популярност. Стиховете му са оказвали значително влияние върху много български поети от различни поколения. Стихове на Елиът на български са публикувани през 1969 г. в превод на [[Цветан Стоянов]] в антологията „Съвременни английски поети“ и в събраните преводи на Цветан Стоянов, публикувани през 1984 г. Друг преводач на поезията на Елиът е [[Владимир Свинтила]], който превежда „Четири квартета“. През 1980 г. излиза неголям том с избрани критически произведения на поета.
 
Ред 213:
 
=== Пиеси ===
[[File:Cover of The Cocktail Party by T S Eliot.jpg|мини|150px|вдясно|Корица на първото издание на пиесата ''The Cocktail Party'']]
* ''Sweeney Agonistes'' (Суини Агонист) (публикувана през 1926 г., играна за пръв път през 1934 г.)
* ''The Rock'' (Скалата) (1934)
Line 221 ⟶ 222:
* ''The Elder Statesman'' (Възрастният държавник) (играна за пръв път през 1958 г., публикувана през 1959 г.)
 
=== Есета и изследваниястудии ===
* ''Christianity & Culture'' ([[Християнство]] и култура) (1939, 1948)
* ''The Second-Order Mind'' (Второразредната мисъл) (1920)
Line 228 ⟶ 229:
** „Hamlet and His Problems“ ([[Хамлет]] и неговите въпроси)
* ''Homage to John Dryden'' (В памет на [[Джон Драйдън]]) (1924)
* ''Shakespeare and the Stoicism of Seneca'' (Шекспир и стоицизмът на Сенека) (1928)
* ''For Lancelot Andrewes'' (За Ланселот Андрюс) (1928)
* ''Dante'' ([[Данте]]) (1929)
Line 257 ⟶ 258:
=== От Елиът ===
* {{Моята библиотека автор|t-s-eliot|Томас Стърнс Елиът}}
* Т. С. Елиът, [http://www.litclub.bg/library/prev/eliot/the_waste_land.html ''„Пустата земя“''], [[Литературен клуб]], превод от английски [[Георги Рупчев]], електронна публикация на 10 май 2013 г.
* Т. С. Елиът, [http://litclub.bg/library/prev/eliot/1.html ''„Кухите хора“''], Литературен клуб, превод от английски [[Владимир Трендафилов]], електронна публикация на 21 февруари 2009 г.
* Т. С. Елиът, [http://www.slovo.bg/old/litforum/111/tseliot.htm ''„Рапсодия за една ветровита нощ“''], „Литературен„[[Литературен форум“форум]]“, бр. 11 (452), 20 март 2001 г., превод от английски Елка Димитрова
* Т. С. Елиът, [http://liternet.bg/publish6/tseliot/katedralata/index.html ''„Убийство в катедралата“''], LiterNet, 3 ноември 2002 г., превод от английски Васил Дудеков-Кършев
* Т. С. Елиът, [http://www.prostori.com/RIndex.jsp?counter_id=18&article_id=21&FormArticles_Page=4 ''„Хамлет“'', есе], „Простори“, март 2005 г., превод от английски Людмила Колечкова