Вертолет: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м форматиране: 14x дв. интервал, 7x нов ред, интервали (ползвайки Advisor.js)
Ред 2:
'''Хеликоптерът''' е [[летателен апарат]] по-тежък от [[въздух]]а, който може да излита и каца вертикално, да увисва във въздуха и да се движи във всички направления. Необходимите за полет [[подемна сила]] и [[тяга]] се създават от един или няколко носещи [[Въздушен винт|винта]] задвижвани от [[двигател]] (двигатели). Опашният винт служи за уравновесяване на реактивния момент на носещия винт и за управление.
 
== История ==
=== Наименованието на летателния апарат ===
Поради особения характер на летателната машина, хеликоптер е термин създаден като са използвани понятия (от [[Старогръцки език|старогръцки]]: ''хеликс/хелик-'' (ἕλιξ) „нещо, което е усукано, завъртяно, особено по спирала“ и ''птерон'' (πτερόν) „крило“). Думата хеликоптер е въведена като понятие hélicoptère и адаптирана във френски език от Gustave Ponton d'Amécourt през 1861 г.
 
В [[СССР]] първоначално е възприет термина хеликоптер. Първият проект на такъв летателен апарат Ми-1, при техническото задание и конструирането си е регистриран като '''ГМ-1''' ('''Г'''еликопте́р '''М'''иля-1). През 1959 г. съветска делегация, в състава на която е включен и авиоконструктора Михаил Леонтиевич Мил (конструктор на Ми-1), получава образци на вертолети на американската фирма Сикорски. Така в СССР с появата на образеца на американската хеликоптерна техника Vertol V-44, <ref>[http://www.airwar.ru/enc/uh/vh34.html История появления в СССР образцов американской вертолётной техники от компании [[Сикорский, Игорь Иванович|И. И. Сикорского]] «Vertol».]</ref> думата «вертолёт» измества думата хеликоптер, макар да се отнася за едни и същи летателни апарати и за използването на един и същ принцип на летене. Произвежданите в СССР летателни апарати, за различие от западните производители са с наименованието "вертолёт" (от «вертится» и «летает»)
Поради особения характер на летателната машина, хеликоптер е термин създаден като са използвани понятия (от [[Старогръцки език|старогръцки]]: ''хеликс/хелик-'' (ἕλιξ) „нещо, което е усукано, завъртяно, особено по спирала“ и ''птерон'' (πτερόν) „крило“). Думата хеликоптер е въведена като понятие hélicoptère и адаптирана във френски език от Gustave Ponton d'Amécourt през 1861 г.
 
В България са популярни и се използват и двете наименования. Поради първоначалния внос на такива летателни апарати от [[СССР]], е възприето наименованието на производителя и доставчика '''вертолет'''. <ref> [http://www.airforce-bg.com/bg/ Българските военновъздушни сили]</ref> <ref> [http://www.airmuseum-bg.com/Kolekcii/LetAparat_vertoleti.html Музей на авиацията] </ref> Понастоящем поради новите политически промени, летателните апарати с носещ винт от този вид в част от новата учебна литература(тази за гражданската авиация <ref name=":0">Илиев, Валентин. Летателни апарати. Конструкция и якост, Катедра "Въздушен транспорт", ТУ -София, 2002, </ref>) за подготовка на кадри с висше образование, се наричат хеликоптери <ref name=":0">Илиев, Валентин. Летателни апарати. Конструкция и якост, Катедра "Въздушен транспорт", ТУ -София, 2002, </ref> а въоръжените с такава авиационна техника — авиобази с хеликоптери. <ref>[http://24ab.bg/helicopters]</ref> За съжаление все още летците ги наричат вертолети, което е несъвместимо и абсолютно недопустимо според стандартите на НАТО.
В [[СССР]] първоначално е възприет термина хеликоптер. Първият проект на такъв летателен апарат Ми-1, при техническото задание и конструирането си е регистриран като '''ГМ-1''' ('''Г'''еликопте́р '''М'''иля-1). През 1959 г. съветска делегация, в състава на която е включен и авиоконструктора Михаил Леонтиевич Мил (конструктор на Ми-1), получава образци на вертолети на американската фирма Сикорски. Така в СССР с появата на образеца на американската хеликоптерна техника Vertol V-44, <ref>[http://www.airwar.ru/enc/uh/vh34.html История появления в СССР образцов американской вертолётной техники от компании [[Сикорский, Игорь Иванович|И. И. Сикорского]] «Vertol».]</ref> думата «вертолёт» измества думата хеликоптер, макар да се отнася за едни и същи летателни апарати и за използването на един и същ принцип на летене. Произвежданите в СССР летателни апарати, за различие от западните производители са с наименованието "вертолёт" (от «вертится» и «летает»)
 
В България са популярни и се използват и двете наименования. Поради първоначалния внос на такива летателни апарати от [[СССР]], е възприето наименованието на производителя и доставчика '''вертолет'''. <ref> [http://www.airforce-bg.com/bg/ Българските военновъздушни сили]</ref> <ref> [http://www.airmuseum-bg.com/Kolekcii/LetAparat_vertoleti.html Музей на авиацията] </ref> Понастоящем поради новите политически промени, летателните апарати с носещ винт от този вид в част от новата учебна литература(тази за гражданската авиация <ref name=":0">Илиев, Валентин. Летателни апарати. Конструкция и якост, Катедра "Въздушен транспорт", ТУ -София, 2002, </ref>) за подготовка на кадри с висше образование, се наричат хеликоптери <ref name=":0">Илиев, Валентин. Летателни апарати. Конструкция и якост, Катедра "Въздушен транспорт", ТУ -София, 2002, </ref> а въоръжените с такава авиационна техника — авиобази с хеликоптери. <ref>[http://24ab.bg/helicopters]</ref> За съжаление все още летците ги наричат вертолети, което е несъвместимо и абсолютно недопустимо според стандартите на НАТО.
 
=== Развитие на идеята и създаване на летателния апарат ===
Line 26 ⟶ 25:
През [[1939]] година [[Русия|руският]] имигрант — авиоинженер [[Игор Сикорски]] конструира първообраза на съвременния хеликоптер - „[[VS-300|Vought-Sikorsky 300]]“, трилопатен носещ винт, разполагащ с двигател с мощност 75 hp. Първият от трите успешни полета е извършен на [[26 май]] [[1940]] година.
 
== Принципно устройство ==
{{раздел-мъниче}}
 
== Летателни характеристики ==
{{раздел-мъниче}}
 
== Класификация ==
Line 44 ⟶ 45:
* '''Пето поколение'''. Хеликоптерите от пето поколение се появяват в началото на 1990-те години. Те са напълно [[компютър]]изирани, като при управлението им се използват многофункционални дисплеи, усъвършенствана система за управление на полета и цифрова система за управление работата на двигателите. Към това поколение могат да бъдат включени моделите [[RAH-66]], [[EH-101]], [[NH-90]], [[V-22]], [[Ec-135]], [[Eurocopter Tiger]], [[Ми-38]], [[Ми-46]], [[Ка-50]], [[Ка-62]], [[Ка-226]] и много други.
 
== Приложение ==
{{раздел-мъниче}}
 
== Източници ==