Александър Белев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 11:
==Биография==
===Ранни години===
Роден е през 1900 г. в град [[Лом]]. Баща му, който е бил учител в [[Бургас]], е българин, а майка му е [[италианка]] от [[Далмация]], с моминска фамилия Миланезе. Белев живее на ул."Росица" № 11 в град София. Завършва право в [[Софийския университет]] и в Германия преди да се завърне в България и да работи като [[юрист]].
===Политическа дейност===
Ред 18:
През декември 1941 г. по инициатива на Габровски, Белев заминава на стаж в [[Германия]], където подробно изучава антиеврейското законодателство на [[Третия Райх]] с оглед на въвеждането на подобна система за България. По това време, Белев вече се прочува като един от най-отявлените антисемитски политици в България.
На 25 юни 1942 г. е свикана извънредна сесия на Народното събрание, за да бъдат узаконени бързо и резултатно конкретните мерки, свързани с решаването на еврейския въпрос. След дълги прения, на 9 юли 1942 г. е прокаран закон, с който се възлага на Министерския съвет да вземе всички необходими мерки за уреждане на еврейския въпрос в България. Месец и половина по-късно е създадено ''Комисарство по еврейските въпроси''.
За длъжността ''комисар по еврейските въпроси'' са обсъдени няколко кандидатури, преди да се спрат на Александър Белев. На 15 октомври 1942 г. Външното министерство на Райха нарежда на своята легация в София да задвижи работата, като се дават и конкретни указания как да стане това. Германия е готова да приеме депортираните, а България се задължава да плати за всеки депортиран по 250 марки. За да бъдат подпомогнати българските власти, Германия е готова да изпрати в София свой съветник, специалист по еврейските въпроси. Съветникът се казва [[Теодор Данекер]], хауптщурмфюрер от [[СС]], представител на [[Гестапо]] и личен представител на [[Адолф Айхман]] в България . Белев активно сътрудничи на [[нацист]]ите).
Белев взема активно участие в депортирането на евреи от [[Беломорска Тракия]], [[Македония]] и [[Поморавие]]то в концентрационните лагери. През февруари-март 1943 г. той организира депортацията на 11 363 евреи. В рамките на своята компетентност, Белев има неограничени пълномощия, което му спечелва [[прякор]]а "еврейския цар".▼
Белев взема активно участие в депортирането на евреи от [[Беломорска Тракия]], [[Македония]] и [[Поморавие]]то в концентрационните лагери. На 22 януари 1943 г. между Данекер и Белев е подписано споразумение за привеждането в изпълнение на първата фаза от програмата за окончателното решаване на еврейския въпрос в България.
Количеството е 20 000 души, без разлика на пол и възраст. За целта българските власти се задължават да осигурят 12 влакови композиции. Определени са и изходните гари - Скопие, Битоля, Пирот, Горна Джумая, Дупница и Радомир.
Съгласно втората алинея на т.4, "Българското правителство дава на разположение нужните хранителни припаси за по 15 дена, считани от деня на тръгването на влака, както и нужното число водни бъчви".
▲
Белев в крайна сметка е принуден да се откаже от плановете си след публични протести на различни граждани на България, [[цар Борис III]], [[Димитър Пешев]], църквата и др. срещу депортирането на българските евреи и след телефонен разговор с цар Борис III. В опит да се справи с българските евреи, той насилствено премества 19 000 софийски евреи в по-малките градове и села из цялата страна през май 1943 г., въпреки че евреите до голяма степен преживяват войната. През септември същата година, Белев е освободен от заеманата длъжност.
| |||