Александър Белев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 20:
На 25 юни 1942 г. е свикана извънредна сесия на Народното събрание, за да бъдат узаконени бързо и резултатно конкретните мерки, свързани с решаването на еврейския въпрос. След дълги прения, на 9 юли 1942 г. е прокаран закон, с който се възлага на Министерския съвет да вземе всички необходими мерки за уреждане на еврейския въпрос в България. Месец и половина по-късно е създадено ''Комисарство по еврейските въпроси''.
 
За длъжността ''комисар по еврейските въпроси'' са обсъдени няколко кандидатури, преди да се спрат на Александър Белев. На 15 октомври 1942 г. Външното министерство на Райха нарежда на своята легация в София да задвижи работата, като се дават и конкретни указания как да стане това. Германия е готова да приеме депортираните, а България се задължава да плати за всеки депортиран по 250 марки. За да бъдат подпомогнати българските власти, Германия е готова да изпрати в София свой съветник, специалист по еврейските въпроси. Съветникът се казва [[Теодор Данекер]], хауптщурмфюрер от [[СС]], представител на [[Гестапо]] и личен представител на [[Адолф Айхман]] в България . Белев активно сътрудничи на [[нацист]]ите).
 
Белев взема активно участие в депортирането на евреи от [[Беломорска Тракия]], [[Македония]] и [[Поморавие]]то в концентрационните лагери. На 22 януари 1943 г. между Данекер и Белев е подписано споразумение за привеждането в изпълнение на първата фаза от програмата за окончателното решаване на еврейския въпрос в България.