Ханибал Барка: Разлика между версии

След Втората пуническа война Ханибал се издига начело на Картаген. Избран е за ''[[суфет]]'' (титла, съответстваща приблизително на римския консул от това време) и прокарва редица административни и данъчни реформи. През 195 г. пр.н.е. е принуден да бяга от родината си, тъй като политическите му противници призовават Рим за подкрепа срещу него. Намира убежище в държавата на [[Селевкиди]]те в източната част на Средиземноморието. Подпомага цар [[Антиох III]] във войната му срещу римляните (192-189 г. пр.н.е.). След поражението на Антиох едно от мирните условия, поставени от Рим, е екстрадирането на бившия картагенски водач. До края на живота си Ханибал е принуден да бяга първо в [[Крит]], по-късно в [[Армения]] и накрая намира убежище във [[Витиния]] (северозападна [[Мала Азия]]). След като научава, че царят на Витиния се е съгласил да го предаде на римски емисар, Ханибал се самоубива с отрова.Така през 183 г.пр.н.е. в древното пристанище Либиса (дн. Дилишкелешъ в [[Гебзе]]) умира великия картагенския пълководец и един от най-гениалните стратези в историята.

[[Файл:Hannibal's death.jpg|дясно|мини|Смъртта на Ханибал]]

 

Делата на Ханибал са известни от запазените трудове на латински и древногръцки автори ([[Тит Ливий]], [[Полибий]], [[Апиан]] и др.). Успехите му като пълководец оказват влияние върху военната стратегия в най-ново време.