Уикипедия

Макарий III Кипърски: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
известен и като
Ред 1:
{{Държавник инфо
|име = Макарий III<br>(Архиепископ Макариос)
|наставка =
|портрет = Makarios III and Robert F. Wagner NYWTS cropped.jpg
Ред 25:
}}
 
'''Макарий III''' ({{lang-el|Μακάριος Γ}}, известен у нас и като '''Архиепископ Макариос'''<ref>Енциклопедия А-Я, изд. БАН, София, 1974 г.</ref>) е [[архиепископ]] на [[Църква на Кипър|Православната църква на Кипър]]. Той е първият [[президент]] на Република [[Кипър]] и остава такъв в продължение на 17 години до смъртта си – от [[1960]] до [[1977]] година.<ref name="Brit">{{en икона}} [http://www.britannica.com/EBchecked/topic/359142/Makarios-III Encyclopedia Britannica/Makarios III, Bishop and president of Cyprus]</ref> През 1970-те години той става най-известният православен [[епископ]] в неправославния свят.<ref name="World">{{en икона}} [http://www.newworldencyclopedia.org/entry/Makarios_III New World Encyclopedia/Makarios III]</ref> През по-голямата част от живота си се бори за обединението на Кипър с [[Гърция]].<ref name="Encyc">{{en икона}} [http://www.encyclopedia.com/topic/Makarios_III.aspx Encyclopedia.com/Makarios III ]</ref> Макарий управлява страната в много тежък исторически период, когато [[Великобритания]], Гърция и [[Турция]] се стремят към господство над острова. В международен план той остава противоречива фигура, но сред кипърските гърци често е смятан за национален герой. В [[политика]]та архиепископът винаги е предпочитал преговорите пред прилагане на сила.<ref name="World"/>
 
== Ранни години ==
Ред 43:
През 1950-те години Макарий е много популярна фигура сред кипърските гърци. Като ревностен защитник на еносиса, той поддържа тесни връзки с гръцкото правителство.<ref name="World"/> След [[референдум]]а за присъединяване на Кипър към Гърция, отхвърлен от Британското правителство, архиепископ Макарий организира политическото движение ''Панелински комитет'', на който възлага надеждите си за победа на идеята за еносис. По-късно, разочарован от безразличието на международната общност, той приема предложението на гръцкия [[полковник]] от кипърски произход [[Георгиос Гривас]] за сътрудничество. В [[Атина]] архиепископът дава пари на Гривас за да закупи първата партида [[оръжия]] и се съгласява със заминаването на гръцка бойна група в Кипър.<ref name="Север">{{ru икона}} [http://www.northcyprusinform.com/info/grivas-and-his-terroristic-organization Информационный портал Наш Северный Кипр/Гривас и его террористическая организация]</ref>
 
С парите на православната църква Гривас започва внимателна подготовка, създава бази в планината [[Троодос]] и подбира кадри. В конспиративната си работа се опира на поддръжката на Макарий, без която дейността му на острова не би била възможна.<ref name="Север"/> Така, през [[1951]] година е създадена тайната военно-политическа организация на гърците-киприоти [[ЕОКА]].<ref name="Молон">{{ru икона}} [http://vpk-news.ru/articles/2991 Военно-промышленный курьер, общороссийская еженедельная газета/Молон лаве!]</ref> Това е типично движение за независимост през този период, разглеждано от някои като легитимно съпротивително движение, а от други — – като [[Тероризъм|терористична]] организация.<ref name="World"/>
 
През [[1954]] година британската политика довежда до масови улични протести на острова и от април следващата година EOKA започва въоръжена партизанска борба.<ref name="Молон"/> През февруари 1954 година Макарий се среща с гръцкия премиер [[Александрос Папагос]] и печели гръцката подкрепа за еносис.<ref name="Brit"/> През юли същата година година Макарий и Гривас се срещат в Атина и създават конспиративен център ''Революционен съвет'', който да се справи с практическите въпроси на подготовка и съгласуване на кампанията за еносис в Кипър.<ref name="Север"/> На 20 август същата година, отчасти по инициатива на Макарий, Гърция подава [[петиция]] до [[ООН]] с искане за прилагане на принципа за самоопределение на народа на Кипър. Надеждата е, че след обществен [[плебисцит]] ще се постигне доброволното присъединяване на Кипър към Гърция.<ref name="World"/>
 
През следващите пет години Макарий работи неуморно и успешно за привличане вниманието на света към въпроса за самоопределението на Кипър — – в [[Атина]], [[Лондон]], [[Вашингтон]], както и в различни други европейски столици. Говори в [[Общото събрание на ООН]] и на [[конференция]]та на страните от [[третия свят]] в [[Азия|Азиатско]]-[[Африка]]нския регион, проведена в [[Бандунг]], [[Индонезия]].<ref name="Encyc"/> През [[1955]] година в Лондон се провежда конференция, с участието на Гърция и Турция, по въпроса за самоопределянето на Кипър, която не постига успех.<ref name="Молон"/>
[[Картинка:Bundesarchiv B 145 Bild-F001857-0012, Museum München, Ministerpräsident Griechenland.jpg|дясно|мини|300п|Александрос Папагос в Мюнхен]]
[[Картинка:Karamanlis-general-state-archives.jpeg|мини|300п|Гръцкият президент Константинос Георгиу Караманлис]]
Ред 63:
 
== Изгнание ==
След провала на преговорите, британците официално обявяват Макарий за терорист и го обвиняват в съучастие с ЕОКА. Архиепископът е арестуван за противодържавна дейност и през март 1956 година е депортиран на остров [[Махе (остров)|Махе&#768;]], един от [[Сейшелските острови]] в [[Индийския океан]].<ref name="Encyc"/> Вследствие на това ЕОКА засилва дейността си, води партизанска война срещу британските [[Окупация|окупатори]] и извършва поредица от терористични акции. През март [[1957]] година Макарий е освободен, но му е забранено да се върне в Кипър.<ref name="Brit"/> Той напуска Махе&#768; с [[танкер]], осигурен от [[Аристотел Онасис]] и гръцкото правителство. Пътува с него до [[Мадагаскар]] и оттам — – за Атина.<ref name="History">{{en икона}} [http://www.historytoday.com/richard-cavendish/archbishop-makarios-deported-cyprus History Today/Volume 56, Issue 3, March 2006/Archbishop Makarios Deported from Cyprus]</ref> Чак през следващата година успява да замине за страната си.<ref name="Brit"/>
 
== Създаване на Република Кипър ==
Ред 70:
По време на управлението на [[Константинос Георгиу Караманлис]] в Гърция, идеята за еносис постепенно отмира в полза на кипърската независимост. Преговорите през 1958 година водят до споразумението от [[Цюрих]] за условията за получаване на тази независимост. На следващата година Макарий е поканен в Лондон за доуточняване и подписване на плана, който той първоначално отхвърля. Смяната на позицията му от еносис към независимост е приписвана на моралното въздействие от страна на гръцкото и британското правителства. Според едно по-спорно твърдение, архиепископът е изнудват от секретната разузнавателна служба на Великобритания [[МИ-6]], с разкриване на материали, свързани с личния му живот.<ref name="World"/>
 
През февруари [[1959]] година в Лондон, представители на Англия, Гърция, Турция, на турското и гръцкото население на острова, представени съответно от д-р Кючюк и архиепископ Макарий ІІІ, подписват пакет от документи, които представляват правното основание на законодателството на Република Кипър и се очаква да бъдат основа за просперитет и развитие на новата държава.<ref name="Encyc"/><ref name="Север"/> Според Цюрихско-Лондонското споразумението на 1 октомври [[1960]] година, на картата на света се появява нова независима и суверенна държава — – Република Кипър, която остава член на Британската общност.<ref name="Молон"/><ref name="Гео"/>
 
== Президентски пост ==
Ред 89:
През [[1964]] година в Кипър стартира операция на Мироопазващите сили на ООН, които помагат страната да се успокои, но не разрешават проблемите. Макарий продължава да поддържа неутралитет във [[Външна политика|външната си политика]], но с това не успява нито да успокои кипърските турци, нито да убеди гръцкото население на острова, че независимостта е задоволителна алтернатива пред асимилацията в рамките на [[Мегали идея|Велика Гърция]].<ref name="World"/>
 
През декември [[1967]] година Макарий е принуден да приеме временно турско управление, което да се занимава с турските малцинствени въпроси, извън [[юрисдикция]]та на централното правителство. Въпреки трудностите, през февруари [[1968]] година той отново е избран за президент на страната.<ref name="Brit"/> На изборите получава 220 911 гласа (около 96%), а опонентът му, Такис Евдокас, който се кандидатира с платформа за обединение с Гърция — – само 8577 гласа. Въпреки че има 16 215 въздържали се, съкрушителната победа на Макарий се разглежда като сериозно постижение на личното му лидерство и харизма, а заедно с това и на идеята за независим Кипър.<ref name="World"/>
 
Макарий заявява, че кипърският проблем не може да бъде разрешен чрез сила, а трябва да се разработи и да се постигне в рамките на ООН. Той и неговите последователи искат да живеят в една мирна държава, в която всички граждани се ползват с равни права. Някои турци се противопоставят на отстъпчивите позиции на президента и правят неуспешен опит за покушение срещу него през 1970 година.<ref name="World"/>
Ред 96:
През пролетта на [[1967]] година чрез [[държавен преврат]] [[Гръцка военна хунта|военната хунта]], т.нар. „черни полковници”, завзема управлението в Гърция и налага [[военна диктатура]].<ref name="Гео"/> Отношението към Макароис в Гърция става хладно, а отношенията между двете страни – напрегнати, което дава отражение и в кипърския политически живот. Режимът подкопава авторитета на кипърския президент чрез подкрепа на паравоенни организации, ангажирани с поредния стремеж към еносис.<ref name="World"/>
 
Между 1967 и [[1974]] напрежението между гръцките и турските киприоти временно утихва и вместо това нарастват противоречията между двете основни фракции в кипърската гръцка общност – едната около президента Макарий, изоставил идеята за еносис в полза на един свободен Кипър, и другата — – настояваща, че единствен геополитически ход е незабавното обединение с Гърция.<ref name="Encyc"/><ref name="Гео"/> По време на цялото си управление Макарий твърди, че еносисът е желателен, но независимостта на страната е по-необходима. Около 650 военнослужещи в 15-хилядната гръцка кипърска Национална гвардия по това време са професионални войници от гръцката хунта. Тяхното желание за еносис е отхвърлено от поддръжниците на Макарий, които искат Кипър да бъде далеч от фашистката хунта и да остане самостоятелен и демократичен.<ref name="БГНЕС">{{bg икона}} [http://mobile.bgnes.com/news/INT/acom/1174875 БГНЕС/40 г. от турската инвазия, която раздели Кипър на две/14.07.2014]</ref>
[[Картинка:Nicosia - Statue of Archbishop Makarios.jpg|ляво|мини|300п|Статуята на Макарий, поставена първоначално пред Архиепископския дворец]]
През [[1971]] година генерал Гривас, който в един атински вестник е нападнат от Макарий като предател, се завръща тайно на острова и възражда ЕОКА под името ЕОКА-В.<ref name="World"/<ref name="Академик"/><ref name="Mediapool">{{bg икона}} [http://www.mediapool.bg/sasht-sa-znaeli-za-gotven-prevrat-sreshtu-kiparskiya-prezident-makarios-prez-1974-g-news134881.html Mediapool/САЩ са знаели за готвен преврат срещу кипърския президент Макарий през 1974 г.]</ref> Това е нелегална организация, отдадена отново на еносиса, която си поставя за цел да свали архиепископ Макарий от власт и да присъедини Кипър към Гърция.<ref name="Mediapool"/> Около половината от членовете на организацията са полицейски служители и членове на Националната гвардия.<ref name="Military">{{en икона}} [http://www.globalsecurity.org/military/world/para/eoka.htm Global Security/Military/EOKA (Ethniki Organosis Kyprion Agoniston)]</ref> Създадени са и три нови [[вестник]]а, защитаващи еносиса и финансирани от военната хунта в Гърция.<ref name="World"/>
Ред 108:
Преговорите между двете общности за местна [[автономия]] продължават. През пролетта на [[1972]] година Макарий е изправен пред нова атака от неочаквана страна. Тримата епископи на Кипърската православна църквата го призовават да подаде оставка като президент, като посочват, че по време на неговото управление, някои църковни права са нарушени. През лятото на следващата година и тримата са разпопени. Преди да избере техни заместници, Макарий увеличава броя на епископите на 5, като по този начин намалява силата на всеки един от тях поотделно.<ref name="World"/> Въпреки всички проблеми, през 1973 година той отново е преизбран за президент за трети мандат.<ref name="Brit"/>
 
През 1974 година архиепископът официално забранява организацията ЕОКА-В и така тя попада под директния контрол на [[Димитриос Йоанидис]] — – новият водач на военната хунта в Атина. Той прави опит за сваляне на Макарий чрез преврат с помощта на [[Въоръжени сили на Кипър|Кипърската национална гвардия]], но в резултат на това настъпва обществено-политически хаос, а гръцките националисти атакуват кипърските турци.<ref name="Гео"/>
 
Архиепископът вижда сериозна заплаха за правителството си от гръцките офицери в Националната гвардия, които от своя страна поддържат дейността на ЕОКА-В. В писмо до гръцкия президент от началото на юли, той обвинява хунтата в опит да свали правителството на Кипър с тяхна помощ. Макарий иска незабавното отстраняване на 650 гръцки офицера от персонала на Националната гвардия и замяната им с 100 инструктора, които да помогнат за реорганизацията на кипърските сили.<ref name="Military"/>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Макарий_III_Кипърски“.