Филип Солерс: Разлика между версии

Той е основател на авангардното движение и издание [[Тел Кел]] (''Tel Quel''), в което взимат участие [[Ролан Барт]], [[Мишел Фуко]], [[Жак Дерида]], [[Умберто Еко]], [[Марслен Плене]], [[Юлия Кръстева]] и др. Публикациите на "Тел„Тел Кел"Кел“ се преустановяват от Филип Солерс през 1982, когато създава изданието "L„L'Infini"Infini“ (Безкрай).

Първият му роман, ''Странна самота'' (1958), получава хвалебствени слова от [[Франсоа Мориак]] и [[Луи Арагон]].

Автор е на над седемдесет романи и есета, сред които "Драма"„Драма“, "Числености"„Числености“, "Закони"„Закони“, "Рай"„Рай“, "Жени"„Жени“, "Портрет„Портрет на играч"играч“, "Абсолютно„Абсолютно сърце"сърце“, "Празникът„Празникът във Венеция"Венеция“, "Тайната"„Тайната“,"“ Студио"Студио“, "Теория„Теория на изключенията"изключенията“, "Войната„Войната на вкуса"вкуса“, "Страст„Страст фикс"фикс“, "Възхвала„Възхвала на безкрая"безкрая“, "Покер"„Покер“.

Интересът на Солерс към китайската цивилизация заема централно място в творчеството му. През 60-те години, той учи китайски език и китайски идеограми присъстват в някои от творбите му, като романа "Числености"„Числености“.

В "Рай"„Рай“ (1981), едно от големите произведения на литературата на ХХ век, Солерс създава нова форма на роман, където текстът спира да следва логиката на пунктуацията и поема към ред на музикални последователности и словесен ритъм на полифонична музика, водещи до символично и окончателно освобождаване от границите на субекта.

През 1983 г. публикува романа "Жени"„Жени“, който анализира политическите и художествени превратности в историята на XX век, чрез приключенията на американски журналист. Властта и сексуалността са изследвани и експонирани с тезата на автора: "Светът„Светът принадлежи на жените. Тоест на смъртта. По този въпрос всички лъжат."“

Автор е и на биографични есета като "Мистерията„Мистерията Моцарт"Моцарт“ (2001), "Сад„Сад във Времето"Времето“(1996), "Казанова„Казанова възхитителният "възхитителният“ (1998), "Виван„Виван Денон кавалеристът от Лувъра"Лувъра“ (1995).

През 2007 г. публикува ''Истински роман, мемоари''.

[[Ролан Барт]] в книгата си ''"Писателят„Писателят Солерс"Солерс“''(1979) изследва неговия стил, език и философия.

* [http://www.philippesollers.net/ Официален сайт на Филип Солерс]

* [[Амелия Личева]], [http://www.online.bg/kultura/my_html/2322/book.htm За книгата "Мистерията„Мистерията Моцарт"], рец. във в. „Култура“, бр. 19-20, 30 април 2004 г.

* Кристин Русо, [http://www.slovo.bg/old/litvestnik/118/lv0118006.htm Филип„Филип Солерс или желанието за щастиещастие“], „[[Литературен вестник]]“, бр. 18, 9.05-15.05.2001 г.

* Вивиан Форестър, [http://www.slovo.bg/old/litvestnik/118/lv0118005.htm Вивиан„Филип ФорестърСолерс: Истории и биографии (за "Възхвала„Възхвала на безкрая"безкрайността“], „Литературен вестник“, бр. 18, 9.05-15.05.2001 г.

* [http://www.online.bg/kultura/my_html/2064/x_sol.htm Разговор с Мишел Уелбек и Филип Солерс], в. „Култура“ (ориг. „Le nouvel observateur“, 8-14 октомври 1998)