Ангел Каралийчев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Версия от 20:45, 7 март 2014 на Haripetrov -- без вандализъм
нова снимка
Ред 1:
{{писател
| име = Ангел Иванов Каралийчев
| снимка = BASA 118K-2-85 Angel KaraliychevKaraliichev, (crop)1935.jpg
| размер =
| описание = АнгелПортретна Каралийчевснимка (фрагментна отАнгел общаКаралийчев, снимка преди 19391935 г.). Източник: ДА "Архиви"
| псевдоним =
| дата на раждане = {{дата на раждане|1902|08|21|1}}
| място на раждане = [[Стражица]], [[България]]
| дата на смърт = {{дата на смърт и години|1972|12|14|1902|08|21|1}}
| място на смърт = [[София]], [[България]]
| работил =
Line 27 ⟶ 25:
 
== Биография ==
Ангел Иванов Каралийчев е роден на 21 август [[1902]] в гр. [[Стражица]], обл. [[Велико Търново]]. Писателската му дейност започва, когато е на 17 години - в сп. „Ученическа мисъл“ ([[Русе]]) помества стихотворението си „Орелът“. Работи известно време в общината в [[Стражица]]. Следва химия в [[Софийски университет|Софийския университет]]. Дипломира се в [[Свободен университет за политически и стопански науки|Свободния университет]] през [[1928]], където завършва [[дипломация]]. Първата му книга - революционната поема „Мауна лоа“ излиза през [[1923]] г., на следващата година - сборникът му с разкази „Ръж“, а през [[1925]] г. е издадена и първата му детска книга - „Мечо“. Работи като редактор във в. „Кооперативна просвета“ (1932-1944), изд. „Народна младеж“ (1947-1952), в. „Литературен фронт“ (1952-1953), изд. „Български писател“ (1952-1969). Сътрудничи на сп. „Нов път“, „[[Червен смях]]“, „Чернозем“ и др. След известния разрив на „новопътци“ с [[Георги Бакалов (общественик)|Георги Бакалов ]] от [[1925]] г. публикува в сп. „Златорог“ на [[Владимир Василев (критик)|Владимир Василев]], „Българска мисъл“, „Венец“, „Детска радост“, „Светулка“, „Кооперативна просвета“ и др. Пише разкази, пътеписи, приказки, както и авторизирани приказки и легенди от българския и чуждестранния [[народно творчество|фолклор]]. Автор е на книгите с разкази „Ръж“ (1924), „Жълтици“ (1925), „Имане“ (1927), „Сребърна ръкойка“ (1935), както и на 15 книги за деца и юноши: „Приказен свят“ (1929), „Ането“ (1938), „Тошко Африкански“ (1940), „Житената питка“ (1948) и др. Умира на 14 декември [[1972]] г. в [[София]].
 
Повече от четиридесет години пише разкази, приказки и повести за деца. Една от най-обичаните му книги е „Приказен свят“. За нея през 1974 г. Каралийчев получава от Международния съвет за детско-юношеска литература (IBBY) Почетена грамота на името на Андерсен и е вписан в почетната книга „Х. Кр. Андерсен“.
Line 117 ⟶ 115:
* Бялото агънце. Малкият скъперник (1975)
* Лъв без опашка (1975; приказка)
* Камбаната на свободата (1976, легенди и предания)
* Дядо Божиловата надежда (1976)
* Дарените години (1976)
Line 127 ⟶ 125:
* Най-тежкото имане (1980)
* Юначното петле (1986, приказка)
* Камбаната на свободата (1989, легенди и предания)
 
== Външни препратки ==