Сирак Скитник: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
смяна шаблон |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Писател
| име = Панайот Тодоров Христов
| снимка =
| описание =
| псевдоним = '''Сирак Скитник''', П. Кобалт, Н. Р-ски, С. С.
|
| място на смърт = [[София]], [[България]]
| работил = [[писател]], [[поет]], [[художник]], [[критик]]
Line 29 ⟶ 27:
== Биография ==
Роден е на [[22 ноември]] [[1883]] г. Завършва Богословското училище в София (1902). Учител в прогимназията в с. [[Върбец]], в Сливен и другаде (1903–04). През 1908 заминава за [[Петербург]], където учи [[живопис]] в частното училище на [[Леон Бакст]] (състудент на [[Марк Шагал]] и [[Василий Кандински]]).
Член на групата ''„Мир искусства“'', която в края на [[19 век]] и началото на [[20 век]] се оформя като център на руския художествен авангард. Запознава се с модерните течения в европейското изкуство, изпитва влияние от Петербургската декоративна школа ([[Николай Рьорих]], [[Иван Билибин]], [[Кузма Петров-Водкин]]); изпраща литературно-художествени писма до сп. ''„Демократически преглед“''. През 1912 се завръща в [[България]], участва в [[Балканска война|Балканската война]]. През 1913–17 учителства в [[Асеновград]].
Съредактор на сп. ''„Златорог“'' — от 1922. Драматург и артистичен секретар на [[Народен театър|Народния театър]] в София 1923–24), където поставя (1923) пиесата на [[Морис Метерлинк]] ''„Мона Вана“'' и изработва проектите на декори към нея. През 1924–25 е [[библиотекар]] в Министерството на просвещението, от 1935 до смъртта си — главен ръководител на Радио София. Председател (1927) на дружество ''„[[Родно изкуство]]“'', пръв председател (1931) на Съюза на дружествата на художниците (дн. [[СБХ]]).
Line 38 ⟶ 36:
== Творчество ==
Сирак Скитник се утвърждава като една от най-ярките фигури в междувоенното българско изкуство. С ерудиция и темперамент работи за приобщаване на българската култура към модерните европейски явления. Започва творческия си път като поет и автор на импресивно-лиричната проза. Дебютира (1905) със стихове в сп. ''[[Художник (1905 - 1909)|„Художник“]]''. Сътрудничи с поетични творби на списанията ''„Наш живот“'', ''„[[Демократически преглед]]“'', ''„Наблюдател“'', ''„Слънце“'', ''[[Българан (списание)|„Българан“]]''.
Поезията на Сирак Скитник, в която преобладава интимно-изповедният тон, не принадлежи към най-ярките явления на българския символизъм, но живописно-колоритната яркост на природните картини в нея ѝ придава специфичен индивидуален облик. Музикалността на стиха е пренебрегната за сметка на декоративната експресивност и визуалност на образите.
Като живописец, художник и театрален критик Сирак Скитник сътрудничи активно на списанията ''„Българска реч“'', ''[[Съвременник (1921 - 1923)|„Съвременник“]]'', ''[[Везни (списание)|„Везни“]]'', ''[[Хиперион (списание)|„Хиперион“]]'', ''„[[Златорог]]“'', ''„Художествена култура“'' и др. Естетически и творчески се противопоставя на [[миметизъм|миметичния]] принцип в изкуството и в разбирането си за модерен стил се ориентира към [[експресионизъм|експресионизма]] (статиите ''„Старо и ново изкуство“'', 1919, ''„Тайната на примитива“'', 1923).
| |||