Нептун (планета): Разлика между версии

| температура =  - мин.: 50 [[келвин|K]]<br>- средна: 53 K<br>- макс.: неизв.

Атмосферата на Нептун е съставена основно от [[водород]] и [[хелий]] със следи от [[метан]]. Метанът в атмосферата е причината за синия цвят на планетата, но понеже цветът на Нептун е много по-ярък от този на [[Уран (планета)|Уран]], който има същото количество метан, се смята, че има друга съставка, която му придава такъв наситен цвят.<ref>"[http://solarsystem.nasa.gov/planets/profile.cfm?Object=Neptune&Display=OverviewLong Neptune overview]," ''Solar System Exploration'', [[NASA]].</ref> Нептун има най-силните ветрове в Слънчевата система, достигащи до скорост от 2&nbsp;100 км/ч.<ref name="Suomi1991">{{cite journal

| title=High winds of Neptune  - A possible mechanism

Единственият апарат, посетил Нептун, е [[Вояджър 2]], който се сближи максимално с планетата на [[25 август]] [[1989]] г. При преминаването си е заснел в южното полукълбо [[Голямото тъмно петно]] подобно на [[Голямо червено петно|Голямото червено петно]] на [[Юпитер (планета)|Юпитер]]. Температурата на високите му облаци достига до −218 °C, една от най-ниските в Слънчевата система, заради отдалечеността на планетата от [[Слънцето]]. Температурата в центъра на Нептун е около 7&nbsp;000 °C, което може да се сравни с тази на повърхността на Слънцето

=== Магнитно полeполе ===

Метеорологичното време на Нептун се характеризира с изключително динамични бури, чиито ветрове достигат скорост от почти 600 м / сек - – почти свръхзвукови ветрови потоци.<ref name="Suomi1991">{{cite journal

| issue=4924 }}</ref> Над облачната покривка скоростта на ветровете варира от 400 м / сек в района на [[екватор]]а до 250 м / сек при полюсите<ref name="elkins-tanton">Elkins-Tanton (2006):79–83.</ref> - – този процес представлява своеобразно климатично динамо.<ref>{{cite journal

През 2007 г. се установява, че горната част на [[тропосфера]]та на южния полюс на Нептун е с около 10° C по-топло от останалата част на Нептун, която има средна температура от около -200° C (70 K).<ref>{{cite web| title=Evidence for methane escape and strong seasonal and dynamical perturbations of Neptune's atmospheric temperatures |author=Orton, G. S., Encrenaz T., Leyrat C., Puetter, R. and Friedson, A. J. |work=Astronomy and Astrophysics| url=http://www.aanda.org/index.php?option=article&access=doi&doi=10.1051/0004-6361:20078277 |year=2007| accessdate=2008-03-10}}</ref> Топлинната разлика позволява на метана, който в останалите части на планетата е в замръзнало състояние, да се превръща в газ около южния полюс и да излита в Космоса. Относителната "гореща„гореща точка"точка“ се дължи на наклона на оста на Нептун, която излага южния полюс към Слънцето за последната 1/4 от нептуновата година, или около 40 земни години. Тъй като планетата се придвижва бавно към обратната страна на Слънцето, южният полюс отново ще стане по-студен, а размразяването на метана ще протича около северния полюс.<ref>{{cite news

Астрономическите скици на [[Галилео Галилей]] свидетелстват за наблюдението му на Нептун на [[28 декември]] [[1612]] г. и [[27 януари]] [[1613]] г. И в двата случая обаче Галилео смята, че е наблюдавал звезда в непосредствена близост до [[Юпитер (планета)|Юпитер]], а не обект в Слънчевата система.<ref>{{cite book |last=Hirschfeld |first=Alan |authorlink= |title=Parallax:The Race to Measure the Cosmos |year=2001 |publisher=Henry Holt |location=New York, New York |isbn=0-8050-7133-4}}</ref> Поради тази причина Галилео не се посочва като откривател на Нептун, въпреки че в записките си отбелязва взаимното движение на Юпитер и „звездата“.

Доказателство за прекъснатостта на пръстените са проведените през 80-те години на [[20 век]],<ref name="Nicholson90">{{cite journal | author= P.D. Nicholson et al| title= ''Five Stellar Occultations by Neptune: Further Observations of Ring Arcs''| journal= Icarus| year= 1990| volume= 87| pages= 1| url= http://adsabs.harvard.edu/cgi-bin/nph-bib_query?bibcode=1990Icar...87....1N&amp;db_key=AST&amp;data_type=HTML&amp;format=&amp;high=444b66a47d28395 |accessdate= 2007-12-16}}</ref> наблюдения на [[окултация]] на звезди зад Нептун. В някои случаи се наблюдава допълнително „мигане“ на светлината от звездата преди да изчезне зад Нептун, дължащо се на преминаването и&#768; зад пръстен. Фактът, че мигането понякога не се наблюдава, сочи, че един от пръстените на Нептун е прекъснат и понякога не закрива светлината от звездите на заден фон. Снимки направени от [[Вояджър 2]] през [[1989]] г. предоставиха окончателното доказателство като разкриха, че най-външният пръстен на Нептун, наречен „пръстен Адамс“, е разделен на три отчетливи арки, които сега са известни под имената „Свобода“, „Равенство“ и „Братство“. За гравитационния ефект на спътника [[Галатея (спътник)|Галатея]], намиращ по-близо до Нептун от пръстена, се смята, че "поддържа"„поддържа“ тези арки, но подробности за механизма, пораждащ това групиране на материала, засега не са известни.

Някои смятат, че колкото по-далече от Слънцето си, толкова по-малко енергия ще има за да раздвижва ветровете. Тези на Юпитер се движат със стотици км в час. Учените откриват, че ветровете на Нептун се движат с по-голяма скорост (от 1&nbsp;600 до 2&nbsp;100 км/ч), въпреки по-голямата си отделеченост.