Сибирски тигър: Разлика между версии

'''Сибирският (Амурски) тигър''' (''Panthera tigris altaica''), известен още като усурийски, амурски или манджурски, е най-едрият сред подвидовете на [[тигър]]а и същевременно най-големият представител на семейството на [[котки]]те. В диво състояние възрастният мъжки достига дължина над 3 m (включително опашката, чиято дължина е 70-90 cm) и тегло до 360 kg, а височината при [[холка]]та до 1,15 m. Цветът на козината му е много по-светъл от тази на бенгалския (кралския) тигър.

Сибирският тигър е разпространен на територията на [[Русия]] – [[Далечен Изток на Русия|Далечния Изток]] в [[Амурска област]], както и в източните части на [[Китай]]. В миналото се е срещал също в [[Корея]] и [[Монголия]]. Ноктите на тигъра достигат дължина до 10 cm, а зъбите – до 8 cm като има и изключения.

Сибирският тигър няма установен период на размножаване, обикновено се чифтосва от ноември до април. Женската показва готовността си като маркира дърветата с урина и драскотини от нокти. Тъй като жизненото пространство на тигъра обикновено обхваща огромна площ, женската понякога сама търси партньор. Тигрицата е в състояние да заченeзачене само за период от 3 до 7 дни. През това време двойката се чифтосва неколкократно. Много обичат да се чифтосват във вода. След това мъжкият си търси друга партньорка. След 95 до 112 дни се раждат от 2 до 7 (обикновено 3–4) слепи малки. Майката кърми малките и почти не ги оставя сами. Очите на малките се отварят след около две седмици, когато започват да растат и първите им зъби. Малките напускат скривалището си за пръв път на двумесечна възраст. Тогава майка им носи вече и месо, но продължава да ги кърми до около шестмесечна възраст. От този момент нататък тя взима малките със себе си на лов. На 3–5 годишна възраст малките вече напускат майка си и си търсят собствена жизнена територия. На шестмесечна възраст придружават майка си на лов. Половата зрялост е от 3 до 5 години.

Въпреки голямата си мощ и остър ум, тигърът отделя много време на лова, тъй като едва 1 на всеки 10 опита е успешен. Той дебне плячката си от 10–25 метра до максимум 50 метра, след което с неочакван скок я напада и я хваща за врата. По-малките животни ги убива със захапване по врата, а по-големите първо ги поваля, след това ги убива като прегризва гърлото им. Ако тигърът не успее да хване плячката си от първия път, я преследва още около 500 метра, но в такива случаи рядко я хваща. Храни се с [[благороден елен|благородни]] и [[петнист елен|петнисти елени]], [[дива коза|диви кози]], [[Дива свиня|диви прасета]], [[лос|лосове]]ове, [[рис|рисове]]ове и дори [[мечки]]. Известно е че заради пъргавината и силните си лапи озверял от глад 300 кг сибирски тигър може да убие и изяде 450-килограмова [[кафява мечка]], но за разлика от лъвовете които са бойци тигрите по рядко влизат в схватки с други едри хищници. Дневно се нуждае от 8–10 kg месо за оцеляване. Може да изяде до 50 kg месо дневно.