Георги Овчаров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ecobul (беседа | приноси)
редакционно
Ред 1:
{{Повече източници}}
{{Биография инфо
| име = Георги Овчаров
| портрет = dot.png
| описание = български архитект
| роден-място = [[Силистра]], [[Княжество България]]
| починал-място= [[Силистра]], [[НРБ|Народна Република България|НРБ]]
}}
 
'''Георги Радев Овчаров''' (р. [[20 април]] [[1889]] в [[Силистра]] - – п. [[15 октомври]] [[1953]] пак там) е [[Българи|български]] [[архитект]] от [[Период между двете световни войни|междувоенния период]], чието творчество е повлияно от [[Неокласицизъм|неокласицизма]].
 
== Семейство и образование ==
Георги Овчаров е роден в дунавския град Силистра през 1889 г. в семейството на [[Ради Овчаров]].
 
Започва да учи архитектура в [[Технически университет - Мюнхен|Техническия университет]] в [[Мюнхен]] през [[1911]] г., където му преподава проф. арх. [[Паул Бонац]]. След дипломирането си се завръща в България.
 
== Първата световна война и „Клубът на интелектуалците“ в София ==
През [[Първа световна война|Първата световна война]] е мобилизиран и изпратен на фронта, а след края на войната заживява в [[София]]. Става член на известния тогава „[[Клуб на интелектуалците]]“. В клуба се запознава с арх. [[Иван Васильов]], проф. [[Александър Балабанов]], [[Елин Пелин]], проф. [[Андрей Николов]] и др. Попада в обкръжението на цар [[Борис III]] и от него получава първата си по-голяма поръчка - – две малки жилищни сгради в [[Евксиноград]]. През [[1926]] г. проектира къща с ателие за писателя [[Сирак Скитник]] (на улица „Борова гора“), както и сграда за Работническа болница (днес [[ИСУЛ]]) в София.
 
През [[1928]] г. е обявен конкурс за сграда на Агрономическия факултет на [[СУ]]. Не е присъдена първа награда, а на второ място е класиран немския проф. [[Херман Бухер]]. Той възлага изпълнението на арх. Георги Овчаров. През следващите години Георги Овчаров изгражда редица сгради в цялата страна. През [[1949]] г. успява за кратки срокове да проектира [[Мавзолей на Георги Димитров|Мавзолея на Георги Димитров]]<ref>[http://www.eunet.bg/bgnews/show_story.html?issue=114893143&media=10190876&class=14847612&story=114893687 Овчарови - – архитекти по наследство и дух], в-к Сега, 18 юли 1999 г.</ref>, заедно с [[Рачо Рибаров]] и [[Иван Данчов (архитект)|Иван Данчов]].
 
Почива на [[15 октомври]] [[1953]] г. в родния си град.
Ред 25:
* [[УМБАЛ „Царица Йоанна“|Работническа болница]] (1926)
* Къщата на [[Сирак Скитник]] на ул. „Борова гора“ 28 в София (1926),
* Агрономически факултет - – днес [[Биологически факултет]] (1927-1930),
* [[Сграда на община Бургас]] (1927)
* [[Министерство на вътрешните работи]] (1936),
* Борсата на труда в Пловдив (1938),
* Военното издателство (строено за банка) на ул. [[Иван Вазов (улица в София)|„Иван Вазов“]] 12 в София (1940-1944),
* [[Държавен музикален театър]] - – София (1951),
* Хотел „Севастопол“,
* [[Мавзолей на Георги Димитров|Мавзолея на Георги Димитров]] (1949, разрушен на 21 август 1999 г),
* [[Дунав мост|Моста на Дунав]] при Русе-Гюргево (1953).
* Кооперацията на източния ъгъл на улиците [[Патриарх Евтимий (булевард в София)|„Патриарх Евтимий“]] и [[Витоша (булевард в София)|„Витоша“]], построена върху имот на семейство Стоянович. До 1928 г., когато строителното дружество „Пител-Браузеветер“, командитно дружество „Петров и Сие“ и архитектите Георги Овчаров и Генко Попов купуват имота, номерата на улиците са съответно 62 и 67,
* Кооперацията на ъгъла на улиците [[Славянска (улица в София)|„Славянска“]] и [[6-ти септември|„Шести септември“]] (1929) е построена по проект на арх. Овчаров&nbsp;— – в тази кооперация той остава да живее до края на живота си (1953 г). През 2003 година на фасадата и&#768; е поставена паметна плоча, която да напомня за делото на видния български архитект. <ref>[http://www.amb.dir.bg/arhiv/BM_58.htm АМБ и МВР поставиха плоча на арх. Георги Овчаров] и [http://www.mvr.bg/show/index.asp?dat=200311&nom=103 Информация за откриването] от страницата на МВР (със снимки) </ref>
 
== Галерия ==