Шандор Ференци: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sherpa (беседа | приноси)
м Замяна на Шаблон:Учен информация с Шаблон:Личност
м + Нормативен контрол, + Категория:Личности (Будапеща)
Ред 20:
| повлиял = [[Майкъл Балинт]] [[Ализ Балинт]] [[Имре Херман]] [[Зигмунд Фройд]] }}
}}
'''Шандор Ференци''' ({{lang-hu|Ferenczi Sándor}}) е унгарски [[психоаналитик]], роден като '''Шандор Френкъл''' в [[Мишколц]], [[Унгария]] в семейството на Барух Френкъл и Роса Айбеншутц.

== Биография и идеи ==
В своите работи той достига до вярата че описанията за сексуална злоупотреба върху пациентите като деца са истинни, сравнявайки тези описания с другите пациенти в същото семейство. Това, наред с другите причини, довело до скъсване на отношенията със [[Зигмунд Фройд]]. Той е бил президент на [[Международна психоаналитична асоциация|Международната Психоаналитична асоциация]] от 1918 до 1919. [http://www.ipa.org.uk/]
 
Преди това скъсване на отношенията той бил член на [[вътрешен кръг на психоанализата|вътрешния кръг на психоанализата]] и е забележителен с работата си върху най-трудните пациенти и с разработването на теория за по-активна интервенция, отколкото в обикновената психоаналитична практика. В началото на 20-те, критикувайки Фройдовия "класически" метод на неутрална интерпретация, Ференци съвместно с [[Ото Ранк]] създал психотерапия "тук и сега", която чрез личното влияние на Ранк довела американеца [[Карл Роджърс]] до концепцията за [[клиент-центрирана терапия]] {Крамер 1995}. Ференци намерил някакво благоразположение в модерни времена сред последователите на [[Жак Лакан]]. Основният труд на Ференци е "Таласа: теория за гениталността". Той си сътрудничи с Ото Ранк за написването на "Развитието на психоанализата". Интересува те от взаимоотношението между биологията и психоанализата и разширява работата на Фройд по време на много активната си кариера като терапевт.
Line 26 ⟶ 29:
Ференци постоянно изучава Фройдовите публикации и се стреми да диференцира и доразвие идеите на учителя. Неговото писателско творчество е сравнително малко (съизмерено с публикациите на повечето Фройдови ученици); то обаче се простира върху почти всички области от аналитичната теория и практика. Неговите трудове са дотам остроумни и многостранни, че във възпоминателното слово по повод на смъртта на Ференци през 1933 Фройд с право може да каже, че той "направи всички аналитици свои ученици".
 
== Библиография ==
==Книги==
* Hysterie und Psychoneurosen, Lpz., 1919;
* Die Symbolik der Brucke, «Intern. Z. Psychoanal.», 1921, Bd. 7, S. 211—213;
Line 55 ⟶ 58:
* {{en икона}}[http://www.ferenczisandor.hu/news/index.php?itemid=34 Биография] на сайта на обществото Шандор Ференци, Будапеща.
* {{en икона}}[http://www.academyanalyticarts.org/vida2.htm'' На границата на психоаналитичното разбиране''], Академия за изучаване на психоаналитичните изкуства, статия написана от Джудит Вида.
 
{{Портал Психология}}
{{Психолог-мъниче}}
 
{{Нормативен контрол}}
 
{{СОРТКАТ:Ференци, Шандор}}
[[Категория:Унгарски психолози]]
[[Категория:Унгарски психоаналитици]]
[[Категория:Евреи]]
[[Категория:Мишколц]]
[[Категория:ЕвреиЛичности (Будапеща)]]
{{Портал Психология}}
{{Психолог-мъниче}}