Пунически войни: Разлика между версии

Конфликтът между Рим и Картаген започнал по незначителен на пръв поглед повод. През 269 г. пр. Хр. властта в Сиракуза узурпирал ( думата означава заграбване на нещо с незаконни средства) Хиерон ІІ. Той се провъзгласил за господар на Сицилия, като покорил някои от съседните градове. Мамертинците, които владеели град Месана системно ограбвали съседните области и Хиерон се опитал да прекрати грабежите като обсадил града. Изправени пред тази опасност, мамертинците осъзнали, че рано или късно градът ще бъде пресечна точка в интересите на двете супер сили и за да решат локалния си проблем те трябва да застанат на нечия страна. Една част от тях се обърнала за помощ към Картаген, който това и чакал – отрядите му дебаркирали, превзели града и настанили там свой гарнизон. За Картаген било важно да се закрепи на Месинския пролив близо до Сиракуза. Това засегнало интересите на Рим. Картаген не само контролирал корабоплаването в пролива, но можел и много лесно да свали войски на континента.

Според официалната история друга част от мамертинците поискала помощ от Рим. След известно колебание Римският сенат взел решение за война и стоварил силна войска в Сицилия. Мамертинците предали Месана и принудили картагенския гарнизон да избяга от града. Така започнала първата Пуническа война – войната за Сицилия, която продължила 23 години (264-241 г. пр. Хр.) почти без прекъсване.

Картаген подценил както този съюз, така и икономическите, и военните възможности на Рим. Въпреки морското си предимство не изпратил достатъчно войска, която още в началото да ликвидира действащите в Сицилия римски части. Допуснал да бъде изненадан от мощтна римска флота, която разполагала с абордажни мостове. Това нововъведение в морския бой давало възможност на пехотата да се сражава в морето както на сушата.

Рим успял да завладее много градове в Сицилия и да нанесе редица поражения на картагенската флота - през 260 г.пр. Хр. при нос Миле, а нова морска победа през 256 г. пр. Хр. край нос Екном дала възможност за римско дебаркиране в Африка. Неочакван десант целял да бъде превзет Картаген. Армия начело с Атилий Регул успешно дебаркирала на африканския бряг, разграбила голяма част от територията и наближила столицата Картаген. Но Регул не могъл да превземе града. Воийската му била твърде слаба за подобна задача, а сенатът не посмял да изпрати подкрепления от страх, че при прехвърлянето частите могат да се натъкнат на картагенския флот и да бъдат разбити. В кампанията Картаген наел спартанския военначалник Ксантип, който с помоща на наемна армия през 255 г. пр. Хр. при Тунес разбил Регул. Римският флот със спасените останки от армията бил настигнат и унищожен от буря. Само една малка част от войниците на Регул успели да се прехвърлят обратно в Сицилия.