Александър III (Русия): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Монарси на Русия, ползвайки HotCat
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Монарх
| име= Александър III Александрович
| описание= Император и самодържец всеруски
| изображение за личността=[[image:Kramskoy Alexander III.jpg|200px]]
| описание на изображението=
Ред 17:
| предшественик= [[Александър II (Русия)|Александър II]]
| наследник=[[Николай II (Русия)|Николай II]]
| съпруга= [[Мария Фьодоровна (Дагмар Датска)| Дагмар Датска]]
| втори брак=
| потомци=[[Николай II (Русия)|Николай Александрович]]<br>[[Александър Александрович]]<br>[[Георги Александрович]]<br>[[Ксеня Александровна]]<br>[[Михаил Александрович]]<br>[[Олга Александровна]]
Ред 24:
| майка= [[Мария Александровна | Мария фон Хесен-Дармщат]]
}}
'''Александър III Александрович''' (на [[руски език|руски]] ''Александр III Александрович'') е [[император на Русия|император]] на [[Русия]], [[цар]] на [[Полша]] и [[велик княз на Финландия|велик княз]] на [[Финландия]] ([[1881]]-[[1894]]) от династията [[Романов-Холщайн-Готорп-Романов]]. Управлението му се свързва с отказ от либералната политика от предходния период, а във външнополитически план Русия се сближава с [[Франция]]. Опитите на Александър III да се намесва в политическия живот на [[България]] довеждат до прекъсване на отношенията между двете страни.
 
== Биография ==
Александър Александрович е роден през [[1845]] в [[Санкт Петербург]]. Той е втори син на император [[Александър II (Русия)|Александър II]] и съпругата му [[Мария Александровна]]. Тъй като се очаква тронът да бъде наследен от по-големия му брат [[Николай Александрович]], Александър не е подготвян за политическа дейност. След внезапната смърт на брат си през [[1865]] той започва да изучава право и администрация под наставничеството на [[Константин Победоносцев]], професор по право в [[Московски университет|Московския университет]] и убеден [[консерватизъм|консерватор]]. През [[1866]] Александър се жени за [[Дания|датската]] принцеса [[Мария Фьодоровна (Дагмар Датска)|Дагмар]], която преди това е сгодена за брат му. През следващите години той не се включва активно в политическия живот.
 
Участва във военните действия в [[България]] по време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] от [[1877]]-[[1878]]. Командир на [[Русчушки отряд|Русчушкия отряд]]. В заключителния период на войната е началник на [[Източен отряд|Източния отряд]].
 
===Вътрешна политика===
 
Александър III наследява трона след убийството на баща му Александър II при атентат, организиран от организацията [[Народна воля (организация)|Народна воля]]. Възползвайки се от обществените реакции след убийството, Александър III предприема рязък обрат във вътрешната политика, отказвайки се от либералния курс на баща си. Под влиянието на Константин Победоносцев той отменя някои от реформите от предишните години и изоставя плановете за въвеждане на [[конституционна монархия|конституционно управление]] в Русия. Премахната е автономията на университетите, образованието е поставено под строг контрол от страна на правителството и [[Руска православна църква|Руската православна църква]], като достъпът на бедните слоеве до него е ограничен. Етническите и религиозни малцинства са подложени на преследвания, а през [[1882]] са приети антисемитските [[Майски закони]]. Въведеното при Александър II ограничено местно самоуправление е премахнато.
 
===Външна политика===
 
Александър III прави опити да наложи консервативно управление и в България. Той подкрепя отмяната на [[Търновска конституция|Търновската конституция]] от княз [[Александър Батенберг]] през [[1881]] и се противопоставя на [[Съединение на България|Съединението на България]] през [[1885]]. През 1886 Русия инспирира [[Преврат в България (1886)|държавния преврат]], довел до абдикацията на княза, а през следващите години организира още няколко опита за насилствена смяна на властта в страната, като дори заплашва с пряка военна намеса. Съпротивата на българското правителство срещу руския натиск довежда до прекъсване на дипломатическите отношения между двете страни. Русия признава избора българския княз [[Фердинанд I|Фердинанд]] едва след смъртта на Александър III.
 
Line 83 ⟶ 81:
* Ковалевская, П. И. Психология русской нации. Воспитание молодежи. Александр III – царь-националист. М., Граница, 2005.
* Дронов, И. Е. Сильный, державный: Жизнь и царствование Александра III. М., ИХТИОС, 2006.
* Барковец, Ольга. Александр III - царь-миротворец. СПб., Абрис, 2007.
* Собко, Е. М. Государственный совет в епоху Александра ІІІ. М., МГУ культуры и искусств, 2007.
* Еременко, Мария В. Царствование Александра ІІІ. М., Мир книги, 2007.