Намибия: Разлика между версии

'''Република Намибия''' е държава в Югозападна [[Африка]] на брега на [[Атлантически океан|Атлантическия океан]]. Граничи с [[Ангола]] на север, [[Замбия]] на североизток, [[Ботсвана]] на изток и на юг с [[Южноафриканска република|Южноафриканската република]]. Името си дължи на пустинята [[Намиб]]. Столицата е град [[Виндхук]]. Населението ѝ е над 2 100 000 души (2011г2011 г.). Управлява се от президент, избиран на 5 години. Страната е била една от последните колонии в [[Африка]]. Обявява независимост от [[ЮАР]] на 21 март 1990 г. Член е на [[Организация на обединените нации|ООН]], [[Общност за развитие на държавите от Южна Африка]], [[Африкански съюз]] и [[Общност на нациите]].

Намибия е била заселена още от древни времена от племената на [[бушмени]]те. По късно тук пристигат [[Койкой|хутентотските]] племена [[дамара (народ)|дамара]] и [[намакуа]]. През [[14 век]] всички те са изтласкани от прииждащите от север племена от [[банту|бантуезичната група]] [[овамбо]] и [[хереро]]. Доста по-късно в района пристигат и европейците.

През 1878 г. [[Великобритания]] обявява района около [[Уолфиш Бей]] за своя територия, която става част от Капската колония. През 1883 г. Адолф Людериц купува крайбрежието от един от местните вождове. След преговори с Великобритания цялото крайбрежие преминава в ръцете на [[Германска империя|Германската империя]] с изключение на територията около Уолфиш Бей, а през 1884 г. Великобритания признава цялата територия до 20 меридиан за немска сфера на влияние. Така възниква колонията, наречена [[Германска Югозападна Африка]] (''Deutsch-Südwestafrika''<ref>{{cite web|title=German South West Africa|publisher=''Encyclopædia Britannica''|url=http://www.britannica.com/eb/article-9036573/German-South-West-Africa|accessdate=2008-04-15}}</ref>). През 1890 г. [[Германия]] получава и тясна ивица земя, започваща от североизточния край на колонията, и достигаща до река [[Замбези]]. Тази част от днешна Намибия е известна като [[Ивица Каприви]]. Тя осигурява достъп на страната до река [[Замбези]], която от своя страна създава връзка между колониите на [[Германия]] в [[Югозападна Африка|Югозападна]] и [[Източна Африка]]. Съгласно сключеното споразумение Германия получава още и остров [[Хелголанд]], а [[Великобритания]] — – остров [[Занзибар]].

През 1905 г. е извършено първото преброяване на населението в днешна Намибия. По данни от него представителите на племето хереро са 25 000 души — – основно жени и деца. Те са изпратени в [[концентрационен лагер|концентрационни лагери]], подобни на тези, които [[англичани]]те устройвали по време на [[История на Република Южна Африка|Англо-бурските войни]]. Много от хереро измират в лагерите в резултат на изключително лошите условия и [[роб]]ския труд. През 1908 г. лагерите са закрити. По различни оценки през изминалите години от племето хереро са унищожени от 50% до 80%.

Със своята площ от 825&nbsp;418 km² Намибия се нарежда на 34-о място по големина (след [[Венецуела]]). Въпреки голямата си територия страната е слабо населена и е на предпоследно място преди [[Монголия]] по гъстота на населението. Намира се в южното полукълбо в Югозападна [[Африка]]. За разлика от някой от своите съседи има голям излаз на [[Атлантически океан|Атлантическия океан]] (1572 km). На север граничи с [[Ангола]] (1376 km) и [[Замбия]] (233 km). На юг и изток с [[Ботсвана]] (1360 km), а на югоизток с [[ЮАР]] (855 km). Голяма част от границите през колониално време са прекарани по меридианите и паралелите без да е съобразен релефа, през който минава. Друга част от границите са естествени — – определени от реки както с [[Кунене (река)|река Кунене]] на северозапад с [[Ангола]], река [[Замбези]] на североизток със [[Замбия]] и [[Оранжева река]] на юг с [[ЮАР]]. Макар че страната фактически не граничи със [[Зимбабве]], то в най-източната точка на [[Ивица Каприви|ивицата Каприви]] се срещат границите на четири държави от континента — – Намибия, [[Замбия]], [[Зимбабве]] и [[Ботсвана]].

Основната част на Намибия представлява високо плато, заемащо централната и&#768; част. Тук е и най-високата точка на страната Кьонингщайн — – 2 606 m. На запад платото е ограничено от пустинята [[Намиб]]. Тя се простира по цялата дължина на страната ограничена между [[Атлантическия океан]] и централното плато. В най-източните части е пустинята [[Калахари]]. На юг страната граничи с [[ЮАР|Република Южна Африка]] като границата се определя от [[Оранжева река|Оранжевата река]]. В североизточния си край територията на Намибия се вклинява между [[Ангола]], [[Замбия]] и [[Ботсвана]] наречена [[Ивица Каприви]]. Територията на тази част от страната е заета от тропическа растителност.

# [[Виндхук]] — – 277 349 жители

# [[Рунду]] — – 62 256 жители

# [[Уолфиш Бей]] — – 54 861 жители

# [[Ошакати]] — – 34 942 жители

# [[Свакопмунд]] — – 26 746 жители

# [[Катима Мулило]] — – 25 607 жители

# [[Грутфонтейн]] — – 25 064 жители

# [[Окаханджа]] — – 21 721 жители

# [[Очиваронго]] — – 21 603 жители

# [[Рихобот]] — – 21 335 жители

'''Железопътният транспорт''' в Намибия води своето начало още от колониални времена, когато маршрутите на железните пътища се определяли от нуждите на военните. Общата им дължина днес е 2 381 km и съединяват всички големи населени места в страната. В последните години железопътните превози се използват предимно за превоз на товари. Пътническия железопътен транспорт е представен от ''StarLine Passenger Services'' по маршрутите [[Виндхук]] — – [[Цумеб]]; [[Виндхук]] — – [[Гобабис]]; [[Уолфиш Бей]] — – [[Цумеб]]; [[Уолфиш Бей]] — – [[Свакопмунд]] — – [[Виндхук]] и [[Ъпингтън]] ([[ЮАР]]) — – [[Кетмансхоп]] — – [[Виндхук]]. Между [[Виндхук]] и [[Свакопмунд]] също пътува и фирмения влак ''Desert Express''

'''Авиационният транспорт''' в Намибия е също добре развит. Националният превозвач ''Air Namibia'' извършва международни полети от летището на [[Виндхук]] — – [[Хосеа Кутако]] и това в [[Уолфиш Бей]]. Най-добрата връзка на [[Виндхук]] е с [[Йоханесбург]] Почти във всяко важно населено място в страната има изградена самолетна писта, а въздушните превози се извършват от много малки транспортни фирми и частни собственици на самолети.

Населението на Намибия наброява близо 2 млн. души (1 820916 по данни от [[2002]] г. Страната е с висок процент на заболели от [[СПИН]]. Най-голямата част от населението 84% съставляват племената от семейството [[банту]] — – племето [[овамбо]] е 50% от общата им численост следвани от хереро и други по-малобройни племена. Племената от групата [[Койсански езици|койсън]] представляват по-малка част ат населението в страната като най-многобройни от тази група са представителите на племето [[нама]]. Около 8% е дялът на метисите или т.нар. „цветни“ и „бастери“ (живеещи основно в гр. [[Рехобот]] на юг от [[Виндхук]]. Останалите 8% от населението представляват „белите“, които са наследници на холандски, английски, португалски, френски и немски колонисти. Последните все още пазят немската култура и език. Мнозинството от белите и цветнокожите в Намибия говорят [[африканс]] и нищо не ги отличава по култура и обичаи от белите и цветнокожите в [[ЮАР]].

Годишният прираст на населението в Намибия е 0,59%. Раждаемостта — – 24,32/1000 души, смъртността — – 18,86/1000 души.

Официален език в страната е [[английски език|английският]], но той е разпространен предимно като втори език сред младежите. Най-разпространеният роден език е ошивамбо, или [[ндонга]], а като втори — – африканс. До 1990 г. официални езици са [[немски език|немски]] и африканс.

Мнозинството от гражданите на Намибия са [[християнство|християни]] (до 80%) — – предимно [[лутеранство|лутерани]], а останалата част изповядва местни традиционни вероизповедания.

* [[Сам Нуйома]] (Sam Nujoma, роден [[1929]]) борец за независимост и първият президент на независима Намибия (1990 — – 2005).

* [[Франки Фредерикс]] — – атлет, олимпийски медалист.