Уилямс FW13: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „{| class="infobox" style="float:right; margin-left:1em; width:25em; font-size:90%; text-align:left;" |+ style="font-size: larger; margin: inherit;" | Карти...“
(Няма разлика)

Версия от 16:56, 21 юни 2015

Уилямс FW13 е болид от Формула 1, с който отборът на Уилямс участва през сезон 1989, както и през сезон 1990 като FW13B

Уилямс FW13
Категория Формула 1 едноместен
Конструктор Уилямс
Дизайнер Патрик Хед
Енрике Скалаброни
Шаси Карбонови нишки и Кевларна структрура
Двигател 1989 Рено RS1 V10
1990 Рено RS2 V10
Трансмисия Уилямс/Хевланд 6-скоростна наръчна
Гуми Гудиър
Тим Canon Williams Team
Пилоти 5. Тиери Бутсен
6. Рикардо Патрезе
Дебют 1989 Голяма награда на Португалия
Стартове 20
Победи 3
Титли при конструкторите 0
Титли при пилотите 0
Първи места на старта 1
Най-бързи обиколки 4

1989

FW13 е конструиран от аржентинеца Енрико Скалаброни, което включваше въздушна кутия в формата на овал, както и двигателя на Рено RS1 3.5 литров V10 двигател. Пилотиран от Тиери Бутсен и Рикардо Патрезе, болидът се появи за ГП на Португалия, след като Уилямс използваха модифицирана версия на миналогодишния болид FW12B за първите 12 състезания. За съжаление дебюта на FW13, не бе най-добра за тях, след като и двамата пилоти отпаднаха, което принуди Патрезе да използва стария болид за ГП на Испания. След като проблемите са остранени, новият болид показа скорост и компетентност, което помогна на Бутсен и Патрезе завършиха втори и трети в Сузука, преди белгиеца да донесе първата победа за FW13 в Аделейд, при изключително тежки условия. Това помогна на тима да завърши зад шампионите от Макларън при конструкторите.

1990

Болидът бе разработен за сезон 1990, ставайки FW13B, с ново окачване и нов двигател на Рено RS2 V10. Бърз и надежден, Рикардо Патрезе донесе победа за Уилямс, още в третия кръг за сезона в Имола, следван от победа на Бутсен в Хунгароринг, като в последното Уилямс окупираха първа редица, благодарение на пол-позишъна на белгиеца. Тимът завърши зад Макларън, Ферари и Бенетон (които спечелиха последните две състезания, благодарение на Нелсън Пикет) при конструкторите с общо 57 точки.

FW13B се оказа най-бързият болид за 1990, според хората около падока на Формула 1 като единственият недостатък е, че отборът нямаше истински лидер при пилотите.

FW13 е заменен от още по-успешния болид FW14, за сезон 1991.

Резултати от Формула 1

Година Отбор/Шаси Двигател Гуми Пилот 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 Тчк. WCC
1989 Уилямс
FW13
Рено RS1
V10
Г BRA SMR MON MEX USA CAN FRA GBR GER HUN BEL ITA POR ESP JPN AUS 77* 2ри
Тиери Бутсен Ret Ret 3 1
Рикардо Патрезе Ret 2 3
1990 Уилямс
FW13B
Рено RS2
V10
Г USA BRA SMR MON CAN MEX FRA GBR GER HUN BEL ITA POR ESP JPN AUS 57 4ти
Тиери Бутсен 3 5 Ret 4 Ret 5 Ret 2 6 1 Ret Ret Ret 4 5 5
Рикардо Патрезе 9 13 1 Ret Ret 9 6 Ret 5 4 Ret 5 7 5 4 6
  • 54 точки постигани през 1989 с FW12

Препратки

Уилямс FW13 в statsf1.com
Уилямс FW13B в statsf1.com