Творбите на Левитан са задълбочен отговор на лирическия чармшарм на руската природа. Левитан не рисува градски пейзажи, с изключение на "Гледката на Симоновият манастир" (местонахождението, на която е неизвестно), спомената от Нестеров. Град Москва се появява единствено в "Осветлението на Кремлин". През 70-те години на 19 век, той често работи в околностите на Москва и създава специален вариант на "настроение в природата" (mood landscape), в който формата и състоянието на природата са одухотворени и стават носители на състоянието на човешката душа.
По време на работата му в дворецът "Останкино" (лятната резиденция на семействографовете ШереметевШереметиеви), рисува фрагменти от имението и парка, но е привлечен най-вече от поетичните места в гората или непретенциозността на селския живот. Характерни черти за творбите му са приглушен и почти меланхоличен блян сред пасторални пейзажи почти изцяло лишени от човешко присъствие. Прескарни примери на тези качества включват "Пътят към Владимирка" 1892 г., "Нощни звънци" 1892 г., "Вечен покой" 1894 г. Всички те се намират в галерия "Третяков". Въпреки че късните му творби имат известна прилика с импресионизма, неговата палитра в повечето случаи е била бледа, а тенденциите му са били повече натуралистични и поетични, отколкото оптични и научни.
