Княз: Разлика между версии

Произходът на думата идва от старо-блъгарскотопраславянското "кънѧѕь" (kъnędzь), което съответства на ново- българското "кнeз", на руското "князь", на полското "książe", чешкото "kníže", сръбското "кнез" и хърватското и словенското "knez". По западните български територии, както и сръбско, по време на османското владичество "кнез" има значение на селски велможа/първенец, значение близо до това на думата "кмет". Книжовната българска дума княз (заедно със сегашното значение на думата) иматса подобиязаемки вот руски, с характерното за този език, както и на средновековния български, произношение на "ѧ" като "я". Етимологията на думата е предполагаемо свързана и с английското "king", немското "König" и скандинавското "konung". ПредполагаСмята се, че в праславянски (старо-български) "kъnędzь" е много ранна заемка от вече съществуващото прагерманско "Kuningaz" или - обратно. <ref name="Vasmer">[http://starling.rinet.ru/cgi-bin/response.cgi?root=%2Fusr%2Flocal%2Fshare%2Fstarling%2Fmorpho&morpho=1&basename=%5Cusr%5Clocal%5Cshare%5Cstarling%5Cmorpho%5Cvasmer%5Cvasmer&first=1&text_word=князь&method_word=substring&text_general=&method_general=substring&text_origin=&method_origin=substring&text_trubachev=&method_trubachev=substring&text_editorial=&method_editorial=substring&text_pages=&method_pages=substring&text_any=&method_any=substring&sort=word "князь". "Vasmer's Etymological Dictionary" online]</ref>

Титлата означава местен владетел и в определени столетия отстъпва йерархически на "цар", тъй като в юридическия мир на късната Римска империя "царят" (цезар/кесар) е втори по ранг след "августа" (императора). <br>"Княз" е типична титла за славянските християнски монарси от Източна Европа (приели през Средновековието религията от Константинопол). Едни от първитеПървият български княз са Крум, Пресиян, както и е [[Борис I]] (852-889), като титула той отново приема през 864 г., когато официално започва покръстването на българския народ в гръцката или византийска разновидност на християнството.

След приемането на християнството и утвърждаването на славянската азбука в България великия хан (кѧнас убигикханасубиги) Борис става '''{{кирилица|МИХАИЛЪ ВЕЛИКІИ КНЗЗЪ БОЛГАРСКІИ}}''' (''Михаил великият български княз'') . Според [[Димитър Съсълов (историк)|Димитър Съсълов]] титлата '''{{кирилица|КНЗЗЪ}}''' произлиза от ΚΑΝΑΣ във владетелска титла ΚΑΝΑΣ ΥΒΗΓΥΚΑΝΑΣΥΒΗΓΥ. Морфологично, думите ΚΑΝΑΣ ([[гръцка азбука]]) и {{кирилица|КНЗЗЪ}} ([[кирилица]]) са практически идентични. <ref>http://protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Titli%20drevnobaalgarski.htm</ref> По този начин, титлата ΚΑΝΑΣ ΥΒΗΓΥΚΑΝΑΣΥΒΗΓΥ може да се преведе като "Велик княз". Впоследствие титлата "княз" е била приета и от другите славянски държави. В по-късни преводи от [[гръцки език|гръцки]] на [[български език]] титлата на [[Крум]] - '''[[канас убигиканасубиги]]''' е превеждана като '''Княз'''.