Бождово: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎История: Васил Кънчов - статистика
Ред 24:
Църквата „[[Успение Богородично (Бождово)|Успение Богородично]]“ е от 1859 година.<ref name="ЕПК">{{cite book |title= Енциклопедия Пирински край |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1995 |publisher= Редакция „Енциклопедия“ |location= Благоевград |isbn= 954-90006-1-3|pages=103 |url= |accessdate=}}</ref>
 
В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Бождово'' (Bojdovo) е посочено като село с 42 домакинства и 140 [[българи]].<ref>Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 142 - 143.</ref>
 
В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото:
Ред 30:
{{цитат|Бождово, чифлик на един Мелнички бей. Разположено е до едноименната планина, с връх [[Елен (връх)|Елен]], на С от [[Мелник]] 3 1/2 часа. Пътят е неравен и стръмен. Планинисто място; орна земя липсува; расте само ръж. Жителите биват постоянни, българе, до 30 къщи, и временни, [[куцовласи]], до 40 къщи. Последните слизат само лете и пролет със стадата си; българете са дърводелци. Църква и училище гръцки. Училището се отваря само лете от власите и за тях.<ref>[http://www.scribd.com/doc/80796428/1889-%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4 Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 27.]</ref>}}
 
Към [[1900]] година според изследванията на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) селото наброява 710 жители, от които 250 българи-християни и 460 власи.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_18.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 189]</ref>
Те са тук със стадата си само през лятото, защото през зимата са се отправяли към пасищата в Егейска Македония. От 1903 до 1909 г. в селото има турски военен гарнизон. Като високопланинско село то служи за опора на ВМОРО.
 
ТеКуцовласите са тук със стадата си само през лятото, защото през зимата са се отправяли към пасищата в [[Егейска Македония]]. От 1903 до 1909 г. в селото има турски военен гарнизон. Като високопланинско село то служи за опора на ВМОРО.
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] единадесет човека от Бождово са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 830.</ref>