Разлика между версии на „Бождово“

Бождово (редактиране)

Версия от 13:46, 23 юни 2015

643 bytes added ,  преди 5 години
→‎История: Мишев - статистика
(→‎История: Васил Кънчов - статистика)
(→‎История: Мишев - статистика)
Селото (''Буздово'') се споменава през 1365 година в инвентарен опис на манастира „[[Света Богородица Спилеотиса]]“ в [[Мелник]], издаден от деспот [[Йоан Углеша]], във връзка с наличието тук на поземлена манастирска собственост.<ref>[http://naim.bg/Documents/VN_ScStudies_86.pdf Нешева, Виолета. Мелнишкият манастир “Св. Богородица Спилеотиса” (“Св. Зонá”) в нови документи. Сборник в памет на професор Велизар Велков. София, 2009, стр. 519-531.]</ref>
 
Село Бождово през годините на османската власт е чифлик на турски бейове, от които бождовските чифлигари се откупват по време на хуриета. Под името Бождово се открива в турски данъчни документи от 1659 и 1660 г. В миналото Бождово е смесено влашко-българско селоселище.
 
Църквата „[[Успение Богородично (Бождово)|Успение Богородично]]“ е от 1859 година.<ref name="ЕПК">{{cite book |title= Енциклопедия Пирински край |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1995 |publisher= Редакция „Енциклопедия“ |location= Благоевград |isbn= 954-90006-1-3|pages=103 |url= |accessdate=}}</ref>
В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото:
 
{{цитат|Бождово, чифлик на един Мелнички бей. Разположено е до едноименната планина, с връх [[Елен (връх)|Елен]], на С от [[Мелник]] 3 1/2 часа. Пътят е неравен и стръмен. Планинисто място; орна земя липсува; расте само ръж. Жителите биват постоянни, българе, до 30 къщи, и временни, [[куцовласи]], до 40 къщи. Последните слизат само лете и пролет със стадата си; българете са дърводелци. Църква и училище гръцки. Училището се отваря само лете от власите и за тях.<ref>[http://www.scribd.com/doc/80796428/1889-%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4 Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 27.]</ref>}}
 
Към [[1900]] година според изследванията на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) селото наброява 710 жители, от които 250 българи-християни и 460 власи.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_18.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 189]</ref> Според статистиката на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през 1905 година селото (''Bojdovo'') се числи към Мелнишка кааза. Християнското население се състои от 240 българи екзархисти и 570 власи.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.192-193.</ref>
 
Куцовласите са тук със стадата си само през лятото, защото през зимата са се отправяли към пасищата в [[Егейска Македония]]. От 1903 до 1909 г. в селото има турски военен гарнизон. Като високопланинско село то служи за опора на ВМОРО.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Специални:MobileDiff/6772735“.