Маса: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Drzewianin (беседа | приноси) форматиране: 11x тире, 2x дв. интервал, 2x нов ред (ползвайки Advisor.js) |
Drzewianin (беседа | приноси) Премахната редакция 6772943 на Drzewianin (б.) |
||
Ред 1:
{{към пояснение|Маса|Маса}}
{{Класическа механика}}
'''Масата''' ({{lang-el|μάζα}}
Съвременната физика има малко по-различно понятие за маса. В класическата механика масата на системата е равна на сумата от масите на съставящите я тела. В релативистската механика масата не се явява адитивна физична величина, тоест масата на системата в общия случай не е равна на аритметичната сума на масите на компонентите, защото включва в себе си както [[енергия на свързване|енергията на свързване]], така и енергията на движението на частиците една спрямо друга.
Ред 7:
Масата като научен термин е въведена от [[Исак Нютон]] като мярка на количеството [[материя]]. В книгата си „''[[Philosophiae Naturalis Principia Mathematica|Математически принципи на натуралната философия]]''“ (1687 г.) Нютон определя „количеството материя“ във физическото тяло като продукт на неговата [[плътност]] и [[обем]]. Освен това той посочва, че в същия смисъл трябва да се използва термина маса и показва, че теглото е пропорционално на масата<ref>''Спасский Б. И.''. История физики. М., Высшая школа, 1977, том I, с. 135—137.</ref>.
Нютон всъщност използва само две концепции за маса
Дълго време за един от основните закони на природата е смятан [[закон за запазване на масата|закона за запазване на масата]]. Въпреки това в 20-ти век става ясно, че този закон е ограничена версия или ограничен вариант на [[закон за запазване на енергията|закона за запазване на енергията]] и при отделни обстоятелства не е спазен (например в [[квантова механика|квантовата механика]] и [[специална теория на относителността|специалната теория на относителността]]).
Ред 32:
Инертната маса е количествена мярка за инертността на едно тяло.<ref>[http://elearning-phys.uni-sofia.bg/~gchrista/Lekcii/VypBIOL-03-Dynamica.pdf Принципи на Нютон в механиката], лекция</ref> Колкото по-голяма е тази [[инертност]], толкова по-трудно тялото може да промени състоянието си на [[движение]]. Това означава, че от две тела с различна маса, на които обаче действа еднаква [[сила]], това с по-голямата маса ще има по-малко [[ускорение]]. Това може лесно да се изрази с [[втория закон на Нютон]]. Той гласи:
: <math> \vec {F} = \frac{d}{dt} (m\vec {v}) </math>
където <math>\vec {F}</math> е приложената [[сила]], <math>m</math>
В класическата механика масата се приема за постоянна величина, което произтича от закона за запазване на масата, според който (I) масата е мярка за количеството вещество, съдържащо се в тялото, и (II) материята не се появява и изчезва, тя само се преобразува от един вид в друг. Трябва да се отбележи, че класическата механика е приложима и към тела с променяща се маса, например [[ракета]], чиято маса намалява при изгаряне на [[гориво]]то. Намаляването на масата е заради приемането, че изтласканата с реактивната струя маса намалява масата на тялото. Всъщност, сумата от масите на ракетата и на изтласканото от струята вещество е постоянна и е равна на стартовата маса на ракетата.
Ред 40:
където <math>\vec {a}</math> е ускорението на тялото. Както се вижда то е правопропорционално на приложената върху него [[сила]] <math>\vec {F}</math> и обратно пропорционално на неговата маса <math>m</math>
Тази формула показва връзката между масата и [[инертност]]та на тялото. Ако върху две тела с различни маси се приложи еднаква сила, тялото с по-малка маса ще получи по-голямо ускорение, докато тялото с по-голяма маса
[[трети закон на Нютон|Третият закон на Нютон]] гласи следното:
Ред 53:
където <math>a_A</math> и <math>a_B</math> са ускоренията на A и B съответно. Тук се приема, че тези ускорения са различни от нула, поради което и силите между двете тела са различни от нула. Това се случва например, когато телата се сблъскват. В този случай, според третия закон на Нютон:
: <math>F_{AB} =
Като се замести в предното равенство, се получава:
: <math>m_A =
Поради допускането, че <math>a_A</math> е различно от нула, е допустимо да се дели на него.
Ред 108:
:<math>\mu=4\pi^2\frac{\text{d}^3}{\text{t}^2}\propto\text{m}</math>
където <math>d</math> е разстоянието, <math>t</math> е времето и <math>m</math> е гравитационната маса.
==== Гравитационно поле на Галилео Галилей ====
Ред 122:
|bibcode=1973SciAm.228e..84D
|doi=10.1038/scientificamerican0573-84
}}</ref>, но резултатите, получени от тези експерименти са реалистични и завладяващи. Биография, написана от ученик на Галилей
|last=Drake |first=S.
|year=1978
Ред 178:
|9.806 65 m/[[секунда|s]]<sup>2</sup>||6 375 km
|}
[[Робърт Хук]] публикува концепцията си на гравитационните сили през 1674 г., в който се посочва, че всички небесни тела изпитват привличане или гравитационна сила към своите собствени центрове и също така привличат всички останали небесни тела, които са в сферата на тяхното влияние. Освен това той посочва, че гравитационното привличане се увеличава с близостта на тялото до собствения център<ref>
{{citation
|last=Hooke |first=R.
Ред 256:
Според специалната теория на относителността, масата на свободна микрочастица е свързана с нейните [[енергия]] и [[импулс]] чрез уравнението:
: <math>\frac{E^2}{c^2} = m^2 c^2 + p^2</math> или <math>\frac{E^2}{c^2}
където ''c'' е [[скорост на светлината|скоростта на светлината във вакуум]]. Това уравнение свързва законите за запазване на масата, енергията и импулса в общ [[закон за запазване]].
Line 265 ⟶ 264:
Масата се изразява чрез енергията и импулса:
:<math> m={\frac{1}{c}} \sqrt{\frac{E^2}{c^2}
В собствената отправна система на тялото неговата скорост е нула, респективно и импулса му. Тогава уравнението за маса-енергия-импулс добива вида:
: <math>E_0 = mc^2 \,</math>
Line 274 ⟶ 272:
Допълнително объркване идва от първите публикации за относителността, където се въвежда т.нар. релативна маса (или релативистка маса), равна на ''E/c<sup>2</sup>''. Приема се, че масата и енергията са еквивалентни и тяхната големина не зависи от отправната система. Понастоящем, идеята за „релативна маса“ се отхвърля от физиците.<!-- The reasons for this are explained in the article on relativistic mass.
?? де я тая точка?
След като дефинирахме какво е маса на едно тяло, нека да видим каква<font color=red> е връзката между маса и енергия в процеса на движение. </font> За целта ще преобразуваме ''уравнението за маса-енергия-импулс'' така:
Line 292 ⟶ 290:
В частната (специалната) теория на относителността, законите за запазване на масата, енергията и импулса са обединени в общ закон за запазване:
:<math>\frac{E^2}{c^2}
== Външни препратки ==
| |||