Мускул: Разлика между версии

Мускулната тъкан е образувана от силно удължени клетки — – мускулни влакна. Миофибрилата е основната функционална единица и е изградена от съкратителни белтъци — – [[актин]] и [[миозин]]. Основната функция на мускулната тъкан е двигателната, която осигурява възбудимостта, проводимостта и съкратимостта.

* Възбудимост — – това е свойството на клетката да премине от състояние на покой в активно състояние под действие на дразнители.

* Проводимост — – способността на клетката да предава възбуждането като нервен импулс по дължината си.

* Съкратимост — – способността на мускулната клетка да намалява дължината си.

Тя е образувана от влакна, които погледнати под микроскоп изглеждат напречнонабраздени. Изгражда мускулите на туловището, крайниците и главата. Чрез съкращението ѝ се осъществява придвижването на тялото в пространството. Съкращенията на напречнонабраздената мускулна тъкан са волеви — – настъпват по желание на човека. Мускулатурата на скелета е изградена от скелетна мускулатера и малко хлабава влакнеста тъкан, която огражда мускулните съдове и нерви. Отвън мускулите са покрити от дебела капсула от уплътнена влакнеста тъкан наречена епимизиум. Напречнонабраздена мускулна тъкан — – има дълги многоядрени клетки, като ядрата са разположени в периферията на клетките, под клетъчната мембрана. При наблюдение с микроскоп на напречнонабраздената мускулна тъкан клетките имат тъмни и светли ивици, което се дължи на миофибрилите, откъдето е получила и името си. Тези мускулни влакна изграждат скелетните мускули и извършват бързи и мощни съкращения с кратък период на почивка, затова се изморяват лесно. Съкращават се волево под действието на импулси, идващи от кората на главния мозък. Заема 40% от масата на тялото. Напречната набразденост на мускулите е възникнала още в ранните етапи на [[еволюция]]та.

Състои се от къси, гладки влакна, които не са напречнонабраздени а гладки, погледнати през микроскоп. Изгражда кухите вътрешни органи- стомах, черва, кръвоносни съдове и др. От съкращението ѝ зависят жизненоважни процеси като дишането, кръвообращението и храносмилането. Съкращението на гладката мускулна тъкан е неволево — – Не се извършва по желанието на човека (неволева). Контрахира се бавно, но развива голяма контрактилна и натискна сила. Изградена е от вретеновидни клетки с едно ядро, разположено в центъра. Миофибрилите трудно се различават с микроскоп, затова и е наречена така. Извършва бавни ритмични съкращения без признаци на умора и за разлика от напречнонабраздената, се контролира от вегетативната нервна система. Повишаването на температурата води до разширяването им, а студа стимулира съкращението им. Изгражда стените на храносмилателната, отделителната, дихателната система и на кръвоносните съдове.

Образувана е от влакна, които са по-къси от тези, които образуват скелетната мускулна тъкан и погледнати под микроскоп те изглеждат напречнонабраздени. Сърдечната мускулна тъкан изгражда мускулите на сърцето. Заедно с гладката мускулна тъкан тя се причислява към неволевата мускулатула. Въпреки това обаче притежава известна автономия и автоматизъм. Ритмичните контракции се дължат на собствен команден пункт наречен синусов възел. Въпреки това обаче важна роля в регулацията на сърдечната дейност изпълнява нервната тъкан. Допълнително сърдечната мускулна тъкан се изгражда от два подвида — – работна и проводяща. Изградена е от клетки, които в краищата си се разклоняват. Клетките ѝ се свързват чрез междуклетъчни дискове. Извършва бързи и ритмични съкращения с дълъг период на почивка, затова и не се изморява. За нея е характерно свойството автоматия — – способността да генерира импулси без въздействие отвън, но се влияе и от вегетативната нервна система. Изгражда само сърцето.

* Белтъци на саркоплазмата — – миоген, глобулин Х, миоглобин.

* Белтъци на миофибрилите — – миозин, актомиозин, актотропомиозин, тропомиозин.

Мускулната клетка притежава свойството дразнимост като специфичният отговор на мускулите при дразнене е тяхното съкращение. То се предизвиква по два начина — – пряко като се действа с дразнител направо върху мускула и нормално, когато мускула се възбужда след дразнене на принадлежащия му нерв. Мускулните дразнения могат да бъдат естествени (присъщи) и изкуствени (неприсъщи). Изкуствените биват механични, химични и други. Естествените дразнения за мускула са импулсите, които се предават върху него посредством съответния нерв. Мускулната възбудимост се променя под влияние на различни фактори. Подобрява се, чрез подходящи упражнения, които активират метаболитните процеси. Възбудимостта се понижава след продължителна почивка или много активна мускулна дейност, водеща до умора.

Всички мускули се образуват от [[параксиална мезодерма|параксиалната мезодерма]] на ембриона. Те се разделя по дължината му на [[сомит]]и, съответстващи на сегментирането на тялото, което е най-лесно забележимо при гръбначния стълб. Всеки сомит има три части — – [[склеротом]], от който се образува прешленът, [[дерматом]], от който се образува кожата, и [[миотом]], от който се образуват мускулите. Миотомът от своя страна се разделя на две части, епимер и хипомер, от които се образуват съответно епаксиални и хипаксиални мускули. При хората епаксиални мускули са само [[Дълъг гръбен мускул|дългият гръбен мускул]] и малките междупрешленни мускули.<ref name="Sweeney">{{cite book | last = Sweeney | first = Lauren | year = 1997 | title = Basic Concepts in Embryology: A Student's Survival Guide | publisher = McGraw-Hill Professional | location = | pages = | isbn = | ref = harv}}</ref> По време на развитието на зародиша [[миобласт]]ите или остават в сомита, за да образуват мускулите около гръбначния стълб, или мигрират навън в тялото, за да образуват всички останали мускули. Миграцията на миобластите е предшествана от образуването на структура от [[съединителна тъкан]]. Миобластите се придвижват към местата си, следвайки химични сигнали, и достигайки ги се срастват в удължени скелетни мускулни клетки.<ref name="Sweeney"/>

Големината, формата и размера на мускула са твърде разнообразни и зависят от разположението и функцията, която извършват. Скелетните мускули обикновено притежават една централна активна част, наречена мускулно тяло или корем и крайни механични части - – [[сухожилие|сухожилия]]. Чрез последните се закрепват за [[скелет]]а. По външен вид мускулите могат да бъдат дълги, къси и плоски като се обединяват в няколко групи:

* Пръстеновидни мускули. Представляват затворен пръстен, който при контракция затваря някои отвори на тялото - – [[уста|устен]], [[анус|анален отвор]], [[клепач]]и.

** [[Мимически мускули]] - – прикрепени са от едната си страна за костите на черепа, а за другата са вплетени в дълбокия слой на кожата. При съкращаването си тези мускули променят изказа на лицето. Те са разположени около очите, устата и носа. При движенията си отварят и затварят очните цепки, движат устните, стесняват и разширяват ноздрите.

** [[Дъвкателни мускули]] - – те са по 4 от всяка страна на лицето. Започват от черепа и се залавят за долната челюст. При движението си осигуряват дъвкателни движения.

* [[Мускули на шията]] — – чрез тях се извършва движението на главата и шията.

*Агонисти (Agonist muscles) — – мускули, извършващи еднакво действие, пр. сгъване, привеждане, завъртане;

*Антагонисти (Antagonist muscles) — – мускули, извършващи противоположно действие, пр. едните сгъват, а другите разгъват;

*Синергисти (Synergists) — – мускули които участват в движението индиректно. Те могат да участват при стабилизиране на ставните връзки, така че друго движение да бъде извършено (стабилизиращи мускули).

Силата на мускула се определя не от обема му, а от броя клетки при напречно сечение на влакното. По вид мускулите се групират на двуглави, триглави и многоглави мускули. С главата на мускула, с която мускулът се прикрепя посредством сухожилия към костта, а тялото към останалата част. Броят и видът на мускулите определят подвижността на тъканите и костите. За да притежава човек добра мускулна сила, е необходимо да приема количество храна, което да компенсира енергийния разход при съкращаването и отпускането на мускулите, както и минералния състав, за да може да се поддържат клетките. Мускулните клетки изграждат една от главните тъкани в човешкото тяло — – мускулната.

* Томов Тр., Седлоев Н., Градинарски Г., Костов Й., Илиев Я., Биволарски Б., Георгиев П., „Ветеринарномедицинска физиология“, Издателство Тракийски университет, Стара Загора 1998&nbsp; г.