Второ търновско въстание: Разлика между версии

|страна1=[[България|Български]] въстаници

През 80-те години на [[17 век]] са налице благоприятни условия за българските освободителни опити. През [[1683]] година огромна 200-хилядна турска армия се отправя към [[Виена]], за да превземе града. След нанесеното ѝ [[битка при Виена|съкрушително поражение]] във войната се включват [[Полша]] и [[Венецианска република|Венеция]], а по-късно и [[Русия]]. Тези три държави заедно с [[Австрия]] се обединяват в [[Свещена лига]] през 1686 г.и предприемат широко настъпление на [[Балканите]]. В такава обстановка в българските земи избухват 3 въстания – Второто търновско, [[Чипровско въстание|Чипровското]] и [[Карпош|Карпошовото]]овото.

[[Картинка:Rstratimirovic.jpg|мини|ляво|200п|Портрет на Ростислав Стратимирович]]

Мащабното настъпление на Свещената лига на Балканите подтиква българите от [[Велико Търново|Търново]] към организиране на въстание. За съжаление документалните свидетелства за него са крайно оскъдни. Предполага се, че подготовката му е свързана с опити на Русия за намеса на Балканите.

В Русия е изпратен Ростислав Стратимирович, считан за потомък на последния владетел на [[Видинско царство|Видинското царство]] цар [[Иван Срацимир]]. В [[Москва]] той се среща и получава подкрепата на московския патриарх [[Йоаким (московски патриарх)|Йоаким]], който изпраща за подкрепа племенника си [[Савелий Дубровски]].

Информацията за въстанието е известна само от един извор — – хрониката на рода Ростиславови-Дубровски, сега изчезнала. Легендарният и характер кара мнозина изследователи да се съмняват в нейната достоверност и да считат събитията в Търново за „красива легенда“, обслужваща политическите интереси на Русия през [[19 век]]. Но въстанически действия в този регион очевидно има, тъй като османски документи свидетелстват за бунтовни вълнения в Търновско с център [[Арбанаси]] по същото време.