Силвия Плат: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 134:
Д-р Джон Хордър, близък приятел на Плат, който живее наблизо, й предписва антидепресанти
няколко дни преди самоубийството. Той е наясно, че тя е в опасност сама с двете малки деца, затова я посещава всеки ден и полага сериозни усилия да я вкара в болница. След като не сполучва, Хордър урежда медицинска сестра, която да живее в апартамента. Според някои мнения, предписаните на Силвия антидепресанти не оказват пълния си ефект, защото за това са необходими около три седмици.
[[Файл:Grave of Sylvia Plath - geograph.org.uk - 412470.jpg|thumb|Гробът на Силвия Плат]]
Сестрата трябва да дойде в 9 сутринта на 11 февруари 1963 г. за да помогне на Плат с грижите за децата. Когато се появява, не може да влезе в апартамента, но накрая успява с помощта на един работник, Чарлз Ленгридж. Двамата откриват Силвия в кухнята, с глава във фурната, мъртва, отровена с въглероден окис. Тя е запушила пролуките към стаята, където спят децата, с мокри пешкири и парцали. Става ясно, че около
4:30 сутринта е сложила главата си във фурната като преди това е пуснала газта. Когато умира, Плат е на 30 години.
Има предположения, че Плат не е възнамерявала да се самоубива. Попитала е съседа си
Ред 161:
Плат пише поезия от осем годишна
възраст. Нейното първо стихотворение се появява на страниците на „Boston Traveller”. До
пристигането ѝ в колежа „Смит“ тя вече има петдесет кратки истории и публикации в поредица от списания. В „Смит“ тя специализира английски и печели всички големи награди и стипендии за творчество. Освен това тя печели място като гост-редактор в колежанското списание „Mademoiselle”, като на завършването си през 1955 г. печели наградата Glascock със своето произведение „Two Lovers and a Beachcomber by the Real Sea”. По-късно в Кеймбридж, тя пише за университетското издание „Varsity”. По времето, по което „Heinmann” публикува нейната първа стихосбирка “The Colossus” и други стихотворения във Великобритания късно през 60-те
години, Плат е вече в списъка на Yale за млади поети в конкурса им за книги, като вече има свои творби, публикувани в „Harper's“, „The Spectator” и „Times Literary Supplement”. Всичките ѝ стихотворения от „The Colossus” са били вече поместени на страниците на големи всекидневници в САЩ и Великобритания, като по това време тя има и договор с „The New Yorker”. Въпреки това нейната стихосбирка от 1965 г. „Ариел“, публикувана посмъртно, има най-големи заслуги за репутацията на Плат. ▼
[[Файл:Sylvia Plath signature.svg|thumb|Дигитално изображение на подписа на Силвия Плат]]
През 1971 г. стихосбирките „Winter Trees” и „Crossing the Water” са публикувани във Великобритания с включени девет непубликувани до момента стихотворения от оригиналния ръкопис на „Ariel”. Изявявайки се в „New Statesmen” неин колега поет Питър Портър пише:▼
▲Великобритания, като по това време тя има и договор с „The New Yorker”. Въпреки това нейната стихосбирка от 1965 г. „Ариел“, публикувана посмъртно, има най-големи заслуги за репутацията на Плат.
▲девет непубликувани до момента стихотворения от оригиналния ръкопис на „Ariel”. Изявявайки се в „New Statesmen” неин колега поет Питър Портър пише:
„Crossing the Water” е пълна с перфектно реализирани трудове. Най-поразителното впечатление е на водещ творец в процес на осъзнаване на истинската си мощ'''.''' Такъв
е контролът на Плат, че книгата притежава необичайност и сигурност, които би трябвало да я правят толкова знаменита, колкото „The Colossus” или „Ariel”.<ref>Plath, Sylvia. ''The Colossus and Other Poems'', Faber and Faber, 1977.</ref>
„The Collected Poems”, публикувана през 1981 г., редактирана през 1981 и представена от Ted Hughes, съдържа поезия, писана от 1956 г. до смъртта на Плат. През 2006г. Anna Journey, тогава докторант във „Virginia Commonwealth University”, намира непубликуван сонет, написан от Плат, озаглавен „Ennui”. Поемата, съставяна през ранните години на Плат в колежа „Smith”, е публикувана в онлайн списанието „Blackbird”.
Според Хюз, Плат оставя зад себе си около сто и тридесет, написани на
| |||