Умаяди: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Мека, ползвайки HotCat |
Редакция без резюме |
||
Ред 110:
Способностите на Муавия правят представителите на рода му Предводители на правоверните за близо век. Преките му наследници [[Язид I ибн Муавия|Язид]] и [[Муавия II ибн Язид|Муавия II]] консолидират вътрешната си власт с политика на мирно съжителство с християнското население на халифата, един от които е [[Йоан Дамаскин]]. Едновременно с това е продължена арабската експанзия за сметка предимно на Византийската империя, като са завладени [[Родос]] и [[Крит]], основан е [[Кайруан]], а [[Константинопол]] е подложен на [[Обсада на Константинопол (674)|първата от серия обсади]]. Неуспехът на обсадата предизвиква християнско въстание на [[Миафизитство|мардаитите]] срещу арабската власт в [[Киликия]]. Сключеният мир с Византия позволява овладяването на [[Кабул]], [[Бухара]] и [[Самарканд]]. Смъртта на Муавия I през 680 г. е последвана от нова гражданска война - Втора Фитна за Халифата. Омаядските войски обсаждат въстаналата [[Мека]], при което в пожар е тежко повреден храмът [[Кааба]]. [[Битка при Кербала|При Кербала]] омаядите-сунити побеждават алианите-шиити в особено кървава и паметна битка. Тези две светотатства са повод Омаядската династия да е често заклеймявана от мюсюлманските теолози и историци.
Халифатът преминава в младши клон на Омеядите, този на [[Маруан I ибн ал-Хакам|Марванидите]], които [[Арабско завоюване на Египет|завоюват Египет от Византия]]. [[Абдул-Малик ибн Маруан]] и четирите му наследили го сина възстановяват [[Арабско завоюване на Армения|контрола над Армения]], налагат арабския език като официален в Халифата, секат монети и строят места за поклонение, сред които [[Омаядска джамия (Дамаск)|Омеядската джамия]], [[Масджид ал-Набауи|Джамията на Пророка]] и [[Купол на Скалата|Купола на Скалата]]. През 717 г. пълководците на [[Сюлейман ибн Абдул-Малик]] са победени от [[Първа българска държава|българския]] [[Кан (титла)|кан]] [[Тервел]] [[Обсада на Константинопол (717-718)|пред стените на Константинопол]]. Това пренасочва арабското внимание към Западното Средиземноморие и през този период Халифатът приключва с [[Вестготско кралство|Визиготското кралство]] [[Арабско-ислямско завоюване на Иберийския полуостров|и завоюва]] [[Пиренейски полуостров|Пиринейския полуостров]]. През този период Омаядите проникват в [[Трансоксиана]] [[Ислямски нашествия в Индия|и Индия]]. Въпреки, че арабите-мюсюлмани се ползват с привелигирован статус в сравнение с другите мюсюлмани, [[Умар ибн Абдул-Азиз]] е запомнен като уважаван и готов на компромис халиф. Той обръща внимание на проблема, породен от верската толерантност в халифата - религиозните ритуали на евреи, християни, зороастрияни се практикуват, но са обложени със сериозен данък, което е важен приход за хазната на халифа. Обръщането на немюсюлмани към исляма става доста популярно сред [[персийци]]те, но нерядко е възпрепятствано с този финансов довод, и това се възприема като дискриминация.
Управлението на [[Хишам ибн Абдул-Малик]] бележи последния епизод на Омаядския халифат в Сирия. През този период арабската ислямска империя стига крайните си граници, след като експанзията ѝ е спряна от [[Битка при Акронион|ромеите при Акронион]], [[меровинги]]те [[Битка при Поатие|при Поатие]], [[Хазарски хаганат|хазарите]] [[Битка при Ардабил (730)|при Ардабил]] и [[Берберско въстание (740-742)|берберското въстание]] в [[Африка|Северна Африка]]. Централната сила на халифа отслабва и в края на омаядския период избухва Третата Фитна, по време на която се сменят четирима халифи.
| |||