Европейски съд по правата на човека: Разлика между версии

{{Сграда

'''Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ)''' ({{lang-en|European Court of Human Rights}}, {{lang-fr|Cour européenne des droits de l’homme}}) е правораздавателна институция на [[Съвета на Европа]], създадена с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи от 1950 г. (наричана още Европейска конвенция по правата на човека). Седалището е в [[Страсбург]], [[Франция]].

ЕСПЧ е орган към [[Съвет на Европа|Съвета на Европа]], юрисдикцията на който се разпространява върху всички държави-членки на Съвета на Европа, ратифицирали [[Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи|Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи]] и включва всички въпроси, отнасящи се до тълкуването и приемането на Конвенцията във връзка с международни дела и жалби на отделни лица.

Има правото, макар и непублично и неявно-да разузнава на територията на ратифициралите ЕКПЧ.

От момента, в който Протокол № 11 влиза в сила на 1 ноември 1998 г., установявайки Съд на пълно работно време и отваряйки пряк достъп за 800 милиона европейци, Съдът е постановил 837 съдебни решения. До края на 2005 г. са получени 5968 съдебни решения. Всички държави-членки на [[Съвета на Европа]] трябва да подпишат и ратифицират Конвенцията. Съдът се състои от определен брой съдии, равен на броя на договарящите се страни, които в момента са 47. Всеки съдия е избран от името на една от договарящите се страни от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Въпреки това, обаче, не съществуват изисквания за националност за съдиите (например швейцарски гражданин може да бъде избран като представител на [[Лихтенщайн]]). Предполага се, че съдиите са по-скоро безпристрастни арбитри, отколкото ревностни представители на своята страна. Съдиите се избират за шест-годишен мандат и могат да бъдат преизбирани.

Съдът е разделен на пет "секции"„секции“ (отдела), във всяка от които изборът на съдии е географски и полово-балансиран. Съдът избира председател, както и отделни председатели на петте „секции”, двама от които служат и като заместник-председатели на Съда. Всички се избират за срок от три години. Всеки отдел си избира Камара, която се състои от председател и шест други съдии, които се избират на ротационен принцип. Съдът също така съдържа 17-членна Голяма камара, която се състои от председател, заместник-председателите и председателите на отделите, в допълнение с ротационен избор на съдии от една от двете балансирани групи. Подборът на съдиите се променя в групите на всеки 9 мес.

С увеличаването на осведомеността на европейските граждани относно техните права по силата на Конвенцията, Съдът става жертва на собствения си успех. Някои от случаите са отнемали до пет години преди да бъдат разрешени и това го довежда до огромно изоставане. Например, в съответствие с Информационен бюлетин за правата на човека (издаден от [[Съвета на Европа]]), между 1 ноември 2003 г. и 29-ти февруари 2004 г. в Съда са разгледани 7315 дела, от които 6255 са обявени като неспособни да помогнат за намаляване на изоставането.

За 2008 г. Съдът отчита, че е издал 1 543 съдебни решения и че над 32 000 случая са обявени за недопустими. С над 94% от анализираните случаи, обявени за недопустими, Съдът де факто се отдалечава от своята мисия за защита на индивидуалните права на човека и се концентрира върху въпроса за на по-широка правна значимост. Работейки на принципа, че „отлаганото правосъдие е отказано правосъдие”, Съветът на Европа създава работна група, която да разгледа начините за подобряване на ефективността на Съда. Това води до изменение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, протокол № 14. Този нов протокол, който изисква всеобщо ратифициране от всички държави-членки на Съвета на Европа, за да влезе в сила, прави редица промени:

# Даден случай може да не се счита да допустим, ако се счита, че жалбоподателят не е в "значително„значително неблагоприятно положение "положение“.

# [[Комитетът на министрите]] може да поиска от Съда на "тълкуване "„тълкуване“ на съдебно решение, за да определи най-добрият начин за държава-членка да го спази.

Съдът е издал редица значими съдебни решения по дела, свързани с бежанците, третиране на физически лица и т.н. Взетото през декември 1977 г. решение по случая [[Ирландия]] / [[Обединеното кралство]] (5310/71) се смята за "ключово„ключово решение"решение“ на съда. Съдът постановява, че правителството на [[Обединеното кралство]] е виновно за "нечовешкото„нечовешкото и унизително отношение"отношение“ към мъжете, интернирани без съдебен процес в резултат на делото, заведено от [[Република Ирландия]] (Дело № 5310/71).

На 1.11.1998г1998 г. виза в сила протокол №11, който допълва и изменя Европейската Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Протокол №11 въвежда съществени изменения в производството по жалби, основаващи се на контролните институции. Европейската Комисия по правата на човека престава да съществува. Делата пред Европейския Съд по правата на човека по равило се разглеждат от Камари (съдебни състави) от 7 съдии, а особено важните въпроси се решават от Голямата Камара от 17 съдии, която включва Председателя и Заместник-председателите на Съда, както и Председателите на отделения. Лицата, неправителствените организации и групите получават пряк достъп до Европейския Съд по правата на човека. Преди това Протокол №9 предвиждаше право за тези субекти да внесат делото пред Европейския Съд, само когато ответник е държавата ратифицирала този протокол. В останалите случаи делото можеше да бъде внесено пред Европейския Съд или от Европейската Комисия, или от държава страна по Конвенцията. В съответсвтие с това съществуваха два правилника в Съда - "А"„А“ и "Б"„Б“. По тези причини Европейския Съд приема свои Правила, които са съобразени с изменената процедура. Правилата влизат в сила от 1.11.1998г1998 г. и са 104 на брой като са разделени на 4 раздела.

В първото правило са дадени определения за термините "Конвенция"„Конвенция“, "Отделение"„Отделение“, "Камара"„Камара“, "Комитет"„Комитет“, "Съд"„Съд“, "съдия"„съдия“, "Деловодител"„Деловодител“, "страна"„страна“, "предишен„предишен съд"съд“ и "комисия"„комисия“, както и за изразите "пленарен„пленарен Съд"Съд“, "Голяма„Голяма Камара"Камара“, "съдия„съдия ad hoc"hoc“, "съдия„съдия докладчик"докладчик“, "трета„трета страна"страна“, "Комитет„Комитет на Министрите"Министрите“.

Глава 1: ОБЩИ ПРАВИЛА; Глава 2: НАЧАЛО НА ПРОИЗВОДСТВА; Глава 3: СЪДИИ И ДОКЛАДЧИЦИ; Глава 4: ПРОИЗВОДСТВО ПО ДОПУСТИМОСТТА; Глава 5: ПРОИЗВОДСТВО СЛЕД ДОПУСКАНЕ НА ЖАЛБА; Глава 6: ОТКРИТИ ЗАСЕДАНИЯ; Глава 7: ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ГОЛЯМАТА КАМАРА; Глава 8: РЕШЕНИЯ; Глава 9: СЪВЕЩАТЕЛНИ МНЕНИЯ; Глава 10: ПРАВНА ПОМОЩ;

Официалните езици на Съда са английският и френският. Допустимоста на използването на различен език от официалните е уредена различно с оглед на двете фази на производството -– по допустимостта и по същество. В производството по допустимостта е разрешено използването и на друг език, стига това да е един от официалните езици на държавите страни от Конвенцията.

Характерно за уредбата на процесуланото представителство е, че в началото на производството то е въпрос на преценка от страна на жалбоподавателя, но в последващите етапи е по правило задължително. Това е специфика на производството пред Европейския Съд по правата на човека, която го отличава от поризводството пред националните съдилища. Основанието за това изискване е практическата невъзможност един човек без юридическо образование да се защити адекватно и ефикасно.

По правило делата се разглеждат по реда на подаването им. Камарата може да реши да разгледа дадена жалба с предимство, когато спазването на обичайната поредност и по-късното йѝ разглеждане биха довели до прекомерено тежки вреди за жалбоподавателя, които ускореното разглеждане на делото може да предотврати.

Сроковете са подаване на писмени съображения, както и за представяне на други документи, се определят от Председателя на Камарата или от съдията-докладчик. Срокът се смята за спазен, ако документът е изпратен по пощата преди неговото изтичане и ако изпращането е удостоверено с пощенско клеймо. Ако документът не е изпратен с препоръчано писмо, срокът ще бъде спазен, само ако то пристигне преди изтичането на срока.

Жалбата трябва да бъде попадена в писмена форма и да бъде подписана от жалбоподавателя или неговия представител. В случай на представителство е нужно да се представи адвокатско пълномощно или писмено пълномощно, формуляр от което се изпраща от Съда.Ако жалбоподавателя е неправителствена организация подписът трябва да бъде положен от лицето или лицата, които я представляват. Ако жалбата се предата от група индивиди, които не са обединени в организация, учредена в съответствие с вътрешното законодателство, те трябва да я подпишат поотделно.

'''Производство по допустимостта'''

''Основания за недопустимост:''

-* анонимност;

Сградата, в която се помещават Камарите на Съда и Секретариатът, е проектирана от [[Ричард Роджърс]] и е завършена през 1995 година. Дизайнът е имал за цел да отразява, освен всичко друго, двата отделни компонента - – на Комисията и на Съда (както е било тогава). Използването предимно на стъкло за построяване на сградата символизира "откритостта"„откритостта“ на съда пред европейските граждани.

* [http://chara.blog.bg/politika/2010/12/28/cenata-na-bez-otgovornostta-na-dyrjavata.658303 Цената на (без)отговорността на държавата, Светла Василева]