Фигаро: Разлика между версии

'''''Фигаро''''' (на [[френски език|френски]] ''Le Figaro'') е [[френски език|френски]] [[вестник]], един от водещите всекидневници в страната. Редакторският му колектив е консервативно настроен и като цяло подкрепя политическата партия "[[Сбор за Републиката]]'' и нейния наследник, ''[[Съюз за народно движение|Съюза за народно движение]]'' (СНД).▼

Парижкият вестник е основан през [[1826]] като сатиричен ежеседмичник. Името и мотото си взима от ''[[Севилският бръснар]]'', пиеса от [[Пиер Бомарше]]. Мотото на вестника, ''Sans la liberte de blamer, il n'est point d'eloge flatteur'', означава ''Няма похвала без свободата да критикуваш''. До [[1854]] вестникът не се публикува винаги редовно, но през тази година той е поет от Хиполит дьо Вилемесан. До [[1866]] вестникът се радва на най-големия тираж в страната. Когато вестникът става всекидневник на [[16 ноември]] [[1866]], 56 000 броя от този вестник са закупени на този ден. Сред сътрудниците на вестника в ранните му години са [[Алберт Волф]], [[Емил Зола]], [[Алфонс Кар]] и [[Жул Клерти]].▼

На [[16 март]] [[1914]] [[Гастон Калмет]], редакторът на Фигаро, е убит от Хенриет Кьоло, съпруга на бивш премиер на Франция [[Жозеф Кьоло]]. Причината е, че Калмет публикува писмо, което поставя под съмнение честността на Жозеф Кьоло в личен план.▼

До началото на [[Втора световна война|Втората световна война]] Фигаро се превръща във водещия френски вестник. След войната той става трибуна на по-богатата част от средната класа, а днес продължава да отстоява консервативните си позиции.▼

През [[1922]] Фигаро е закупен от парфюмерийния магнат и милионер [[Франсоа Коти]]. [[Робер Ерсан]] купува вестника през [[1975]]во 1974 е забранет за продазба во СФРЈ. През [[1999]] групата Карлайл получава 40% от вестника, които продава по-късно (през март [[2002]]). Към [[2004]] г. Фигаро се управлява от Серж Дасо — консервативен бизнесмен и политик, който е известен главно като собственика на самолетния производител [[Dassault Aviation]]. ▼

Според мнозина е скандално това, че собственикът на голям национален вестник контролира и голям военен снабдител, а освен това е кмет и сенатор от управляващата партия (СНД); а синът му, Оливие Дасо, е член на френското Народно събрание и принадлежи към същата партия. В отговор на това Дасо вмята в интервю по националното радио Франс Интер, че "вестниците трябва да разпространяват здравословни идеи", а "левите идеи не са здравословни идеи".▼

[[Категория:Френски вестници]]▼