Крум: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахната редакция 6775372 на 212.5.158.213 (б.)
Премахната редакция 6775375 на-Име,бре друже, име преки сведения!-В самата Макасиева летопис,Крум е надписан ясно и четливо:КРОУМА КНЯЗА
Етикет: етикет: премахнати източници/бележки
Ред 31:
'''Крум''' е [[Средновековие|средновековен]] [[България|български]] [[монарх]], възкачил се на престола след [[Кардам]]. По време на неговото управление България засилва позициите си на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] и в [[Европа]], благодарение на множество победи на бойното поле. Крум започва да приобщава [[славяни]]те към властта, прокарва първите общовалидни закони в [[Първото българско царство]] и започва провеждането на административна реформа.
 
НямаРазпоагаме с преки свидетелства за използваната от Крум владетелска титла. Съвременните му византийски източници го наричат [[архонт]]. ПоВ аналогияМанасиевата схроника, неговитеКрум наследницие [[Омуртаг]]записан, като "КРОУМА КНѪЗА" и [[Маламир]]следва вда съвременнатасе историографияприеме, Крумче поместното название обикновенона неговият сан е наричанбило [[канименно (титла)|кан/хан]]това - "КнѪзь".
 
== Произход ==
Ред 37:
 
== Първи години от управлението на Крум ==
Смята се за доказано, че управлението на Крум започва преди [[800]] г<ref>Гюзелев, Васил, История на Средновековна България VII — XIV век, Том I, Дял втори : Езическа България, Анубис, С., 1999, стр. 126</ref>. Две години след разгрома на [[Аварски хаганат|Аварския хаганат]] в [[803]] от [[Карл Велики]] ,<ref>[http://www.britannica.com/biography/Krum Encyclopædia Britannica]</ref> Крум покорява остатъците от някога могъщото варварско военно-племенно обединение в [[803]]-[[805]] и границата с франките е установена на [[Дунав]] при българският град [[Будапеща|Пеща]]. За тази победа на българите научаваме благодарение на кратко известие в лексикона „[[Свидас|Суда]]“ от [[X век]]. България и [[Франкска империя|Франкската империя]] стават непосредствени съседи по Средния [[Дунав]]. Новопридобитата [[Трансилвания]], поради залежите на сребро и каменна сол и успешната експлоатация на солниците, осигурява на българите важно международно търговско положение.
 
През [[807]] г. византийският император [[Никифор I]] Геник започва поход срещу България с цел да я покори. Походът стига само до [[Одрин]], след което Никифор трябва да се завърне в [[Константинопол]] поради слухове за готвен преврат в столицата. Това дава възможност на Крум да поеме инициативата. През [[808]] г. той нахлува по поречието на [[Струма]] и напада византийските военни части там. В резултат на това в хазната постъпват заплатите на местните войници, възлизащи на 1100 литри злато. След това след тежка обсада през [[809]] г. Крум завладява [[София|Сердика]]. Градът има важно икономическо и стратегическо значение, защото през него минават много важни търговски пътища за Константинопол, и защото от там може лесно да се атакува [[Македония]]. В Константинопол разбират какви са намеренията на българския владетел и предприемат ответни действия. Първо Никифор изпраща военни отряди, които да възстановят властта му в града. Този опит се оказва неуспешен, тъй като изпратените ромеи се разбунтували. Друга превантивна мярка е изселването на славяните от Средна Струма в [[Мала Азия]] и настаняването на гръцко население в тези земи. Целта е да се засили гръцкото влияние в района, за сметка на славянското. Това решение също се оказва неуспешно, тъй като новото гръцко население също се разбунтувало. Това кара константинополския владетел да предприеме нови действия.