Циркус Максимус: Разлика между версии

'''Циркус Максимус''' ({{lang-la|Circus Maximus}} - ''Най-голямата арена'', {{lang-it|Circo Massimo}}) е древнадревен арена за забавления[[хиподрум]] в [[Рим]].

Разположена е в долината между хълмовете [[Авентин]] и [[Палатин]]. Мястото е използвано за обществени игри от [[етруски|етруските]]те крале на Рим. Първите игри се провеждат по времето на [[Тарквиний Приск]], първият етруски управник на Рим. По-късно Циркусът е бил място за игри и фестивали, повлияни от [[Гърция|гърците]] през [[2 век пр.н.е.]]. За да удовлетвори изискванията на римляните за масови забавления, [[Юлий Цезар]] разширява Циркуса около [[50 пр.н.е.]], след което пистата става с дължина приблизително 600 метра и 225 метра ширина и е побирал около 250 000 зрители (много повече, разбира се, са можели да гледат игрите правостоящи или застанали на съседните хълмове).

Най-важното събитие в Циркуса е било надбягването с [[колесница|колесници]]. Пистата е можела да побере 12 колесници, като двете страни на пистата са били разделени съсс ивица, наречена ''спина''. Спината е била, разположена под лек диагонал. По спинатанея се намирали статуи на различни богове, а [[Октавиан Август]] издига [[египет]]ски [[обелиск]]. На двата края на спината е било мястото за обръщане, ''meta'', около което колесниците правели опасни завои. На спината е имало подвижни метални делфини, които се навеждали надолу, за да отбележат поредната обиколка. По време на състезанието само една от дванайсетте колесници е стигала до финала; другите се повреждали, разбивали са се в стените или помежду си. Поради това е имало специално назначени хора, които да отстраняват разбитите колесници, развързаните коне и наранените или мъртви състезатели. В началото на пистата е имало специално удължение, на което се нареждали колесниците, за да започнат състезанието. Имало е стартови вратички или ''карцерес'', които задържали състезателите, за да стартират едновременно. По време на състезанието подкупването на съдията, за да промени старта, е било честа практика. Цялото състезание е било около шест километра.

В настоящето от Циркуса е останало много малко с изключение на покритата с трева писта и спината. Някои от стартовите вратички са оцелели, но повечето от зрителските места ги няма. Материалът без съмнение е използван за построяването други сгради в средновековен Рим.