Хан (титла): Разлика между версии

{{Други значения|тюркомонголската титла|предполагаемата прабългарска титла|Кан (титла)|други значения|Хан}}

Един от най-ранните показателни примери на такива княжества в Европа е Дунавска България (най-вероятно също като Стара Велика България), управлявана от хан или кан най-малко от 7-ми до 9-ти век. Следва да се отбележи, че титлата "хан" не е доказана и написана директно в текстовете, отнасящи се до български владетели — единственото подобна титла, открита досега „Канасубиги” се среща единствено в надписите на три последователни български владетеля, а именно Крум, Омуртаг и Маламир (дядо, син и внук). В Първата Българска държава има титли за благородници, свързани с думата "хан" като кавхан, таркан и боритаркан и по аналогия учените извличат титлата хан или кан за първите български лидери — предположението е, че ако е имало Кавхан има вероятност да е имало също Хан. Има исторически извори,които наричат българския владетел като Καμπαγάνος (Кампаганос) вероятно в резултат на неправилното тълкуване на "Кан Паган", в книгата на патриарх Никофор. Като цяло обаче, надписи, както и други източници, посочват върховен владетел на Дунавска България с титли, които съществуват в езика на надписите — archontes, което означава "командир или следовател в гръцки — и knyaze, което означава "главатар" или "принц" на славянски език. Сред най-известните български ханове са: Хан Кубрат, основател на Велика България; Хан Аспарух, основателят на Дунавска България (днешна България); хан Тервел, известен с това, че разбива арабски нашественици, като по този начин "спасява Европа"; Хан Крум "Грозни". "Хан" е официалното име на владетеля до 864 г. , когато Княз Борис (известен също като" Цар Борис I "), приема източно православната вяра.