Вернер Зомбарт: Разлика между версии

| образование = [[Пизански университет]]{{Br}}[[Берлински университет]]

| учил-при = [[Густав фон Шмолер]]

От [[1890]] г. е [[професор]] в [[Бреслау]]скияВроцлавски (днесуниверситет|Бреслауския [[Вроцлав]]) [[университет]], а от [[1906]] г. в [[Берлински университет|Берлинския университет]]. Зомбарт е интересен и със своите икономически изследвания по [[еврейски въпрос|еврейския въпрос]].

Зомбарт е много добър познавач на италианската икономика и автор на редица трудове по темата, като социално-икономическия етюд: „Die Römische Campagna“ (Лайпциг, 1888), очерк за италианската търговска политика по време на обединението на [[Кралство Италия]] (в сборника „Die Handelspolitik der wichtigeren Kulturstaaten“, Лайпциг, 1892) и много други ценни монографии, есета и т.н., публикувани в различни издания. ОсновнияОсновният фокус на изследванията на Зомбарт е съсредоточен върху появата на [[капитализъм|капитализма]] в [[Западна Европа]] (за целта Зомбарт събира богат фактически материал), проблемите на [[социализъм|социализма]] и социалните движения. Зомбарт търпи в младежките си години и известно влияние от трудовете на [[Карл Маркс]]. Откроява се за времето си сред немските икономисти, като професор със свои радикални възгледи по социално-политическите въпроси. Той предлага, теоретизирайки, разделянето на манталитета на хората на „естествен“ и „икономически“. Същността на разделението е приблизително същото като това при [[Валтер Шубарт]] („[[йоан]]овски“ и „[[прометей|прометее]]вски“ тип), но вече от социално-икономическа гледна точка.

Зомбарт намира верния път на икономическата наука като разумен синтез между стопанската теория и практика. Поставяйки практически стопанската система в центъра на своите изследвания, Зомбарт диференцира два основни обекта на анализ – капиталистическото стопанско предприятие и предприемача. Той използва социологическия подход и по тази причина разглежда стопанската система от мотивационна гледна точка. В този си анализ, той естествено идва до необходимостта от разглеждане на ролята, мястото и значението на капиталистическия предприемач като представител на капиталистическата стопанска система, като [[антипод]] на занаятчията – собственик. Според Зомбарт предприемачът е обобщен образ на „изобретателя, учения, организатора, търговеца и завоевателя“, и е присъщ единствено на капиталистическата стопанска система. За него предприемачите са тези, които могат да извличат максимална производителност от хората, с които работят.

Зомбарт отделя много голямо значение на изясняването на проблема за същността на капиталистическото стопанско предприятие. Разглеждайки [[фирма]]та като основно стопанско формирование в капиталистическата производствена система, той изследва нарастването ѝ, и нейното влияние върху средата – икономическа и социална. Зомбарт прокарва теза, която представлява интерес за [[икономикс]]а и има особено голямо значение за по-нататъшното развитие на предприемаческата идея. Основен белег на фирмата Зомбарт вижда в т.нар. „уплътняване“ на фирмата, което според него е следствие на свръхиндивидуализацията на фирмата, т.е. в способността ѝ за ѝ откъсването от физическите ѝ собственици и издигането ѝ над другите стопански форми (род, клан, гилдия, задруга, семейство и прочее). По този повод, обяснявайки влиянието ѝ върху външната среда, той пише, че фирмата „е мисловно произведение, което действа като материално чудовище“. Така Зомбарт пръв отбелязва институционалното отделяне на фирмата като организационно цяло (тяло) от нейните собственици и основатели. Зомбарт отделя правната същност на фирмата от търговската и сметководната ѝ, и на тази основа дефинира три основни функции на предприемача – организационни, търговски и сметководни. Тези функции обаче при Зомбарт са подчинени на идеята за все по-нарастваща планомерност и зависимост от систематизираното [[знание]], което за него е практически победа над интуицията и инстинктите на докапиталистическите предприемачи.

Според Зомбарт, както и според Маркс, [[евреи]]те са измислили капитализма. Това твърди Зомбарт в своето произведение от [[1911]] г. „[[Евреите и икономическия живот]]“. При Зомбарт, както и при [[Макс Вебер]], еврейският морал съставлява основата само на една разновидност на капитализма - на финансовата спекулация (докато при Вебер и на колониалните авантюри). В исторически план, според Зомбарт, капитализмът почвазапочва с [[обсада на Константинопол (1453)|превземането от османците на Константинопол]]. Значение за стимулирането му, Зомбарт вижда в [[томизъм|томизма]]. За него [[пуритани|пуритански]]ят морал в [[Западна Европа]] е превърнат в извор на капиталистическата [[етика]].

* {{ru икона}} [http://www.i-u.ru/biblio/persons.aspx?id=98 Вернер Зомбарт] {{ref-ru}}

* {{en икона}} [http://homepage.newschool.edu/het//profiles/sombart.htm Werner Sombart, 1863-1941.] {{ref-en}}