Йозеф фон Айхендорф: Разлика между версии

| бележки =

}}

'''Йозеф Карл Бенедикт барон фон Айхендорф''' ({{lang-de|Joseph Karl Benedikt Freiherr von Eichendorff}}) е немски [[поет]], [[белетрист]], [[драматург]] и [[преводач]]. Представител е на късния немски [[романтизъм]]. В творчеството му доминират преклонението и отдадеността на [[природа]]та, която той възпява в магични картини и с изключително музикален език. Характерен белег на романтическото течение е религиозната отдаденост, религията като опора, от която романтиците черпят и формират своите идеали. У Айхендорф тя е свързана с дълбока вяра в предопределеното и зависимостта на човека от него. Често в творбите му присъства и патриотична тематика, която е характерна за повечето негови съвременници, които в зората на [[Френската революция]] откликват с перото си на символите на свободата и родината.<ref> „Вълшебният свят на романтизма” - Донка Илинова, София 2007, печатница „Скала” </ref>

 

== Биография ==

Йозеф фон Айхендорф е роден в замъка Лубовиц край [[Рачибож|Ратибор]], [[Горна Силезия]] (дн. [[Полша]], [[Силезко войводство]]) в семейството на пруския офицер [[барон]] Адолф Теодор Рудолф фон Айхендорф (1756-1818) и съпругата му Каролине (1766–1822). Тя е потомка на благородническо семейство от Силезия и като наследство получава замъка Лубовиц. Бащата на Айхендорф от своя страна принадлежи към благородническия род на католици — Айхендорф, който се заселва в Силезия към 17в.

 

От 1793 г. до 1801 г. [[свещеник]]ът Бернхард Хайнке преподава частно на Йозеф и на две години по-големия му брат [[Вилхелм фон Айхендорф]]. Увлекателните уроци за приключенски и рицарски романи, както и античните митове и легенди провокират автора към първите му литературни опити. През 1794 г. заминава за [[Прага]], през 1799 г. за [[Карлсбад]] след което отново за Прага. Впечатленията от тези пътувания Айхендорф описва в първите си записки. От 12 ноември 1800 г. той започва да води своите ''записки в дневник'' (''Tagebuchaufzeichnungen'') и по същото време се захваща със съставянето на книга по [[естествознание]] (''Naturgeschichte''), в която сам прави илюстрациите.

 

От октомври 1801 г. Йозеф и брат му Вилхелм продължават обучението си в католическата гимназия „Матиас” в [[Вроцлав]]. Освен, че често посещава [[театър]]а, през този период Айхендорф пише и някои от по-ранните си стихове. Приятелството му с австрийския [[поет]] и [[драматург]] [[Йозеф Кристиан фон Целдлиц]], негов съученик — също датира от тогава. След това Айхендорф следва [[право]] в [[Хале]] като паралелно с това посещава и лекции по [[философия]] при [[Фридрих Август Волф]], [[Фридрих Шлайермахер]] и [[Хенрих Щефенс]]. При едно от посещенията си на театъра в [[Бад-Лаухщед]] (провинция Саксония-Анхалт) младият Йозеф гледа представление на гостуваща трупа от града на [[Гьоте]] - [[Ваймар]]. Следва пътуване през планината [[Харц]], което го отвежда чак до градовете [[Хамбург]] и [[Любек]]. През август 1806 г. Айхендорф се завръща в родния си замък Лубовиц, където се радва на светския живот — посещава [[бал]]ове и ходи на [[лов]] в околността.

 

След края на ваканцията, през есента на същата година Йозеф фон Айхендорф трябва да се върне в Хале, където да продължи обучението си, но плановете му са осуетени, защото войските на [[Наполеон]] окупират града и университетът е разпуснат. Поради тази причина през май 1807 г. той и брат му Вилхелм предприемат пътувания през различни градове - [[Линц]], [[Регенсбург]], [[Нюрнберг]] и [[Хамбург]], където остават, за да продължат образованието си. Едва две години преди смъртта си (през 1855 г.) Айхендорф посещава отново град Хале. Именно през последните години от живота си авторът създава автобиографичния текст „''Хале и Хайделберг''” („''Halle und Heidelberg''”), в който определя тези две места като извор на романтически идеи, които са го формирали като поет и писател. <ref>http://www.buergerstiftung-halle.de/bildung-im-voruebergehen/eichendorff/</ref>

 

Освен че посещава лекции по право при Антон Фридрих Юстус Тибо, по време на престоя си в Хайделберг младият Йозеф се среща и с много изтъкнати представители на литературното движение [[романтизъм]], между които е и харизматичният Йозеф Гьорес. Тогава все още много влиятелният поет на романтизма, граф Ото фон Льобен (с псевдоним „''Исидориус Ориенталис''”), се превръща в много близък приятел на Айхендорф и го насърчава да създава лично творчество. Не след дълго с известни усилия от страна на графа били публикувани и първите стихове на младия поет. Те са отпечатани във вестник за изкуство и наука под псевдонима ''Флоренс''. <ref>http://www.buergerstiftung-halle.de/bildung-im-voruebergehen/eichendorff/</ref> Двамата братя фон Айхендорф взимат участие и в съставянето на прочутия сборник от стари немски народни песни - ''„Вълшебният рог на момчето”'' на [[Ахим фон Арним]] и [[Клеменс Брентано]].

 

През април 1808 г. двадесетгодишният Йозеф предприема образователно пътуване, което го отвежда през Страсбург до [[Париж]], а май същата година посещава и Виена. През лятото отново се завръща в Лубовиц, за да помогне на баща си в ръководството на имението им. По това време започва работа върху първото си произведение в [[проза]] - разказа „''Вълшебството през есента. Една приказка''” („''Die Zauberei im Herbste. Ein Märchen''”).

 

От 1813 г. до 1815 г. Айхендорф участва в освободителните войни срещу [[Наполеон]]. Първоначално е част от т.нар. „''черни ловци''” на майор Лудвиг Адолф Вилхелм фон Люцов, а след това като лейтенант влиза в редиците на Трети батальон на 17-ти Силезийски пехотен полк край изоставената крепост Торгау. След сватбата се присъединява към Първи батальон на (горнорейнския) Втори Рейнски пехотен полк, който навлиза в [[Париж]]. До края на 1815 г. Айхендорф е част от окупационните войски и едва през 1816 г. успява да се завърне обратно във Вроцлав.

 

През април 1815 г. Айхендорф сключва брак с годеницата си Луизе фон Лариш в църквата Св. Винсент във Вроцлав и август същата година в Берлин на бял свят се появява първородният им син Херман. През 1817 г. се ражда и дъщеря им Мария Тереза Александрина (1817–1894), през 1819 г. Рудолф Йозеф Юлиус, през 1821 г. - Агнес Клара и през 1830 г. Анна Хедвиг Йозефин. Родителите губят две от дъщерите си още докато са съвсем малки. Мъката им намира израз в цикъла от песни на Айхендорф „''За смъртта на детето ми ''” („''Auf meines Kindes Tod''”) от 1832 г. Междувременно, през 1818 г. поетът на романтизма губи и баща си, който оставя след себе си много задължения. Поради тази причина много от владенията на семейството биват разпродадени, изключение правят замъкът Лубовиц и имението им в Зедлниц (дн. [[Чехия]]). До края на живота си Айхендорф тъгува за загубата на света от своето детство.

 

През 1816 г. Йозеф фон Айхендорф става стажант в Пруската държавна служба във Вроцлав, а пет години по-късно е назначен за католически църковен и училищен съветник за територията на западна и източна [[Прусия]] в [[Гданск]]. 1824 г. се издига до главен председателски съветник в [[Кьонигсберг]] . Заради длъжностите, които заема Айхендорф, през 1831 г. семейството му се мести в Берлин, където през 1841 г. той се издига до поста таен съветник. Прекарал особено тежка пневмония, през 1844 г. той се оттегля и на 56-годишна възраст излиза в пенсия. От юли 1844 г. Айхендорф и съпругата му Луизе се местят при най-голямата си дъщеря, която през 1837 г. се омъжва за пруския офицер Лудвиг Бесерер от Талфинген и от тогава живее с него в Гданск. През 1846 г. писателят превежда няколко религиозни [[драми]] от испанския писател [[Педро Калдерон де ла Барка]].

 

 

 

Йозеф фон Айхендорф умира на 26 ноември 1857 г. в Ниса (Силезия) от [[пневмония|тежко белодробно възпаление]].

 

== Творчество ==

Творчеството на Айхендорф е белязано от един основен конфликт — битката на [[индивид]]а с ''"изкушението да се отклониш от правия път"''; това изкушение поетът съзира от една страна във филистерския живот и лишеното от въображение всекидневие, а от друга — в [[демон]]ичното себепогубване на романтическия човек. Разрешаването на този конфликт Айхендорф вижда в реализирането на средновековния идеал за "божието царство" като "възраждане на цялостния живот". Стремежа към превъзмогване на човешката деформация поетът осъществява в своята [[лирика]], чиито същностни белези са ''"простота, съкровена искреност и дълбока религиозност"''. Тази ведра откритост към света, свързаността с природата и неусложненото богопочитание са изразени в книгата му ''"Стихотворения"'' (1837), която си спечелва популярността на сборник с автентични народни песни. Една от най-красивите му творби е прочутата ''"Лунна нощ"''&nbsp;<ref>[http://liternet.bg/publish18/j_ajhendorf/lunna.htm Стихотворението "Лунна нощ" в превод на Венцеслав Константинов]</ref> (1837). В духа на романтизма творчеството на Айхендорф отхвърля ценностите на класическия рационализъм и отразява стремежа за промяна на съществуващия социален ред. Произведенията, които той оставя, сякаш изграждат свой собствен, алтернативен свят. В този свят красотата става защитна броня, убежище от заобикалящата го реалност. Потапяйки се в творчеството на Айхендорф, откриваме още неудоволетворена, вечно търсеща човешка природа, самопознаваща се в страданието. Постоянният копнеж по възвишеното, по миналото, чувство на самота са устойчиви белези на лириката му. <ref> „Вълшебният свят на романтизма” - Донка Илинова, София 2007, печатница „Скала” </ref>

 

Бленувана от представителите на ранния романтизъм ([[Новалис]]), нощта за Айхендорф символизира меланхоличното познание за загубата, която кара човек да се чувства самотен, но също така образът на нощта се появява и в моменти на дълбоки любовни чувства, където тя е красива и дискретна - т.е. мотивът за нощта разкрива амбивалентност при тълкуването си. В едно от най-известните стихотворения на Айхендорф, „Лунна нощ“, нощта е представена като момент на хармония между земята и небето, на единение между този и онзи свят. В стихотворението „Здрач” нощта е представена като пространство на зловещото и мрака с всички противоречия и страхове на разстроеното съзнание. Страхът от загубата на любимия човек граничи с лудост, макар че в края на творбата остава утехата и вярата в бъдещето, които до известна степен се религиозно обусловени.

 

 

Постоянният поглед обърнат назад, в миналото, не само изостря усета за отдавна отминалото, но и създава лирика на самотата. Постепенно образът на хората, които си спомнят, е изместен от този на един единствен самотен Аз, който сякаш е „изпаднал” от едно безгрижно време, като малко птиче, което е паднало от гнездото си. Спомените обаче не се появяват денем, а нощем в меланхолична самота.

<ref>https://de.wikipedia.org/wiki/Eichendorffs_Lyrik</ref>

 

[[Картинка:Stamps of Germany (DDR) 1988, MiNr Block 092.jpg|thumb|340px|''"Лунна нощ"''&nbsp; на Роберт Шуман по текст на Йозеф фон Айхендорф, марка за писмо от ГДР]]

 

По текстове на Айхендорф са творили композитори като [[Франц Шуберт]], [[Менделсон|Феликс Менделсон-Бартолди]] и [[Роберт Шуман]].

 

В чест на поета през 1934 г. е учредена наградата ''"Йозеф фон Айхендорф"'' за културни постижения в немскоезичната [[Судетска област]]. Литературна награда ''"Айхендорф"'' е учредена през 1956 г. и от град [[Ванген]] в [[Алгой]].

 

 

== Преводи на български език ==

Новелата „'''Из живота на един безделник'''” (''Aus dem Leben eines Taugenichts'', 1826) е публикувана в сборника „Немски романтици” от библиотека „Световна класика” през 1980 г. В предговора на книгата Недялка Попова пише:

„''Измененията в социалното развитие на Германия, възходът и войните на Наполеон, освободителното движение срещу наполеоновската окупация внасят корективи в идейно-естетическата същност на немския романтизъм. В първото десетилетие на деветнадесетия век Хайделберг става център на нова група литературни творци, известни като «хайделбергски» романтици. Към тях се числят Лудвиг Ахим фон Арним, Клеменс Брентано, Йозеф Фон Айхендорф. Връзка с тях имат братя Грим и Йозеф Гьорес. При все, че тръгват от едно твърде абстрактно понятие за народ, те се обръщат към изворите на народната поезия.''”

== Библиография ==

=== Стихотворения ===

{{колони|2|

* ''In einem kühlen Grunde'' (1807/08)