Крум: Разлика между версии

{{към пояснение|Крум|Крум (пояснение)}}{{МонархСамодържец|име=Крум

'''Крум''' е [[Средновековие|средновековен]] [[България|български]] [[монархсамодържец]], възкачил се на престола след [[Кардам]]. По време на неговото управление България засилва позициите си на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] и в [[Европа]], благодарение на множество победи на бойното поле. Крум започва да приобщава [[славяни]]те към властта, прокарва първите общовалидни закони в [[Първото българско царство]] и започва провеждането на административнаадминистративно реформапреустройство.

НямаРазполагаме с преки свидетелства за използваната от Крум владетелска титла. Съвременните му византийски източници го наричат [[архонт]]. ПоВ аналогияМанасиевата схроника, неговитеКрум наследницие [[Омуртаг]]записан, като "КРОУМА КНѪЗА" и [[Маламир]]следва вда съвременнатасе историографияприеме, Крумче поместното название на неговият обикновеносан е наричанбило [[канименно (титла)|кантова - "КНѪЗЪ" <ref>http:/хан]]/www.zora-news.com/index.php?view=article&id=4764:kakvaebilavladetelskata&format=pdf</ref> Каква е била титлата на Кубрат? - доц. Иван Иванов.

Някои историци смятат, че Крум произхожда от [[Кубер]]овия клон на рода [[Дуло]] <ref>Йордан Андреев, Милчо Лалков, Българските ханове и царе от хан Кубрат до Цар Борис ІІІ, Велико Търново 1996  г., стр. 45</ref> и е нов човек в Плиска, но тяхното мнение не е подкрепено от достигнал до нас исторически извор.

Смята се за доказано, че управлението на Крум започва преди [[800]] г<ref>Гюзелев, Васил, История на Средновековна България VII  — XIV век, Том I, Дял втори : Езическа България, Анубис, С., 1999, стр. 126</ref>. Две години след разгрома на [[Аварски хаганат|Аварския хаганат]] в [[803]] от [[Карл Велики]] ,<ref>[http://www.britannica.com/biography/Krum Encyclopædia Britannica]</ref> Крум покорява остатъците от някога могъщото варварско военно-племенно обединение в [[803]]-[[805]] и границата с франките е установена на [[Дунав]] при българският град [[Будапеща|Пеща]]. За тази победа на българите научаваме благодарение на кратко известие в лексикона „[[Свидас|Суда]]“ от [[X век]]. България и [[Франкска империя|Франкската империя]] стават непосредствени съседи по Средния [[Дунав]]. Новопридобитата [[Трансилвания]], поради залежите на сребро и каменна сол и успешнатауспешното експлоатацияразработване на солниците, осигурява на българите важно международно търговско положение.

През [[807]] г. византийският император [[Никифор I]] Геник започва поход срещу България с цел да я покори. Походът стига само до [[Одрин]], след което Никифор трябва да се завърне в [[Константинопол]] поради слухове за готвен преврат в столицата. Това дава възможност на Крум да поемевземе инициативатанадмощие над ставащото. През [[808]] г. той нахлува по поречието на [[Струма]] и напада византийските военни части там. В резултатследствие на това в хазната постъпват заплатите на местните войници, възлизащи на 1100 литри злато. След това след тежка обсада през [[809]] г. Крум завладява [[София|Сердика]]. Градът има важно икономическостопанско и стратегическовоенно значение, защото през него минават много важни търговски пътища за Константинопол, и защото от там може лесно да се атакуваосъществяват нападения в посока [[Македония]]. В Константинопол разбират какви са намеренията на българския владетел и предприемат ответни действия. Първо Никифор изпраща военни отряди, които да възстановят властта му в града. Този опит се оказва неуспешен, тъй като изпратените ромеи се разбунтували. Друга превантивнапредпазна мярка е изселването на славянитебългарите (т.н. „славяни”) от Средна Струма в [[Мала Азия]] и настаняването на гръцкоелино-говорящо население в тези земи. Целта е да се засили гръцкото влияние в района, за сметка на българо-славянското. Това решение също се оказва неуспешно, тъй като новото гръцко население също се разбунтувало. Това кара константинополския владетел да предприеме нови действия.

През [[811]] г. Никифор събира многобройна елитна войска край крепостта [[Маркели]] и поема на нов поход срещу България. Уверен в успеха си, императорът води със себе си сина си [[Ставракий]] и много ромейски аристокративелможи. Крум разбира, че не може да мери сили с такава армиявоенна сила и предлага мир, нокойто Никифор отказва, „''заслепен от собственото си зломислие и от внушенията на своите съветници''“ (Теофан). Това кара владетелят да напусне [[Плиска]], оставяйки около 12 000 души да защитават столицата. Според „Анонимния ватикански разказ“ византийците преминават [[Стара планина]] и след това превземат Плиска без особени проблеми. Всички хронистиромейски критикуватлетописци нехристиянскотоосъждат „нехристиянското” поведение на императора след победата. Той нарежда да се ограби владетелскатавладетелското седалище (резиденция) и да се опожарят складовете. Поголовно е избивано и мирното население. След завладяването на резиденциятастолицата му, Крум прави второ предложение за мир, но Никифор отново отказва, тъй като смята, че е в позицията на по-силния. Императорът дори замисля да премине с армиятавойските си през цяла [[Мизия]] и тогава да се завърне в Константинопол. Крум, който е запазил по-голямата част от войската си непокътната, нарежда да бъде свикано цялото българо-славянско опълчение въоръжени всички способни да носят оръжие, включително и жените, формирани са и няколко аварскипанонски (т.н. „аварски”) отряда. Преградени близките старопланински проходи Върбишки, Тревненски и пр. с дървени прегради и укрепления, насипи и ровове, а на българите е наредено да чакат в засада.

Никифор усеща опасността и побързва да се отправи към Константинопол директнопряко през старопланинските проходи&nbsp;—Тревненски, Върбишки, и др. Византийците разтеглят отрядите си на огромни разстояния. Все пак с главните сили императорът решава да пренощува във Върбишкия проход. Призори на [[26 юли]] войските на Крум ограждат византийците. Когато императорът се събужда и разбира нерадостното си положение, казва: „И крилати да станем, никой да не се надява, че ще избегнем гибелта.“ Започва битка, в която българите засипват византийците с дъжд от камъни и стрели. Императорът загива веднага. Част от обградените слизат от конете си, за да преминат стената на ограждението, което им пречело да избегнат смъртта. За тяхна изненада зад него има гибелен ров. Спасяват се малцина. Това е вторият случай, когато византийски император е убит от „варвари“. Главата на Никифор стои набодена на копие за известно време „''за показ на идващите при Крум племена и за наш позор''“ (Теофан). След това, според легендатапреданието, е наредено от главата да бъде направена чаша за владетеля, обкована със сребро. По този начин, според прабългарските вярвания, той си присвоявал орендата (силата) на убития враг.