Веселин Андреев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Външни препратки: без търсачка |
Drzewianin (беседа | приноси) форматиране: 9x тире, интервали, кавички (ползвайки Advisor.js) |
||
Ред 35:
Участник в Съпротивителното движение по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. От 1941 г. е в нелегалност, а от 1943 г. е партизанин от [[Партизанска бригада "Чавдар"|отряда „Чавдар“]]. Приема партизанското име Андро.
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 г. заема ръководни длъжности в проправителствения печат. Главен редактор на вестник „Народна войска“ (1944-1949). Работи във вестник „[[Литературен фронт]]“ (1949-1955).
През 1947 г. публикува стихосбирката „Партизански песни“, писани в началото на 40-те години на ХХ век. През 1950–1954 г. е секретар на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]]. От 1966 г. до падането на комунистическия режим е народен представител.<ref>Веселин Андреев, Избрани произведения, т. I и т. II, изд. Български писател.</ref>
Последната му [[повест]]
След разкриването на престъпните действия на комунистическата власт, Веселин Андреев написва прощално писмо, в което обявява, че напуска [[БКП марксисти|БКП]], и се самоубива на [[11 февруари]] 1991. <ref>[http://www.diktaturata.bg/images/PDF/hristomatia_final.pdf Христоматия за 12 клас
== Творчество ==
* „Партизански песни“
* „В Лопянската гора“
* „Има на света Москва“
* „Партизански разкази“ (1963)
* „Мигновения в Египет“
* „Вихра“
* „Не мога без вас“
* „Соната за Петя Дубарова“ (1980)
* „Живков мъртъв приживе“ (1991, посмъртно)
Ред 57:
<references />
* Речник на българската литература БАН, 1976, с. 28.
* Константинова, Б., Български писатели
== Външни препратки ==
| |||