Разлика между версии на „Крум“

355 байта изтрити ,  преди 5 години
Премахната редакция 6776366 на 212.5.158.237 (б.)
(Премахната редакция 6776335 на 159.168.7.148 (б.))
(Премахната редакция 6776366 на 212.5.158.237 (б.))
{{към пояснение|Крум|Крум (пояснение)}}{{СамодържецМонарх|име=Крум
| описание=Владетел на България
| изображение за личността=[[Картинка:Kan Krum Misionis.jpg|250px]]
[[Картинка:KrumAndMichael.jpg|right|мини|250 px|Крум и Михаил I. събират войските си<ref>Миниатюра от хрониката на Йоан Скилица, XII век</ref>]]
 
'''Крум''' е [[Средновековие|средновековен]] [[България|български]] [[самодържецмонарх]], възкачил се на престола след [[Кардам]]. По време на неговото управление България засилва позициите си на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] и в [[Европа]], благодарение на множество победи на бойното поле. Крум започва да приобщава [[славяни]]те към властта, прокарва първите общовалидни закони в [[Първото българско царство]] и започва провеждането на административноадминистративна преустройствореформа.
 
Разполагаме сНяма преки свидетелства за използваната от Крум владетелска титла. Съвременните му византийски източници го наричат [[архонт]]. ВПо Манасиеватааналогия хроника,с Крумнеговите енаследници записан, като "КРОУМА КНѪЗА"[[Омуртаг]] и следва[[Маламир]] дав сесъвременната приеме,историография че поместното название на неговиятКрум санобикновено е билонаричан именно[[кан това - "КНѪЗЪ" <ref>http:(титла)|кан//www.zora-news.com/index.php?view=article&id=4764:kakvaebilavladetelskata&format=pdf</ref> Каква е била титлата на Кубрат? - доц. Иван Ивановхан]].
 
== Произход ==
Някои историци смятат, че Крум произхожда от [[Кубер]]овия клон на рода [[Дуло]] <ref>Йордан Андреев, Милчо Лалков, Българските ханове и царе от хан Кубрат до Цар Борис ІІІ, Велико Търново 1996  г., стр. 45</ref> и е нов човек в Плиска, но тяхното мнение не е подкрепено от достигнал до нас исторически извор.
 
== Първи години от управлението на Крум ==
Смята се за доказано, че управлението на Крум започва преди [[800]] г<ref>Гюзелев, Васил, История на Средновековна България VII  — XIV век, Том I, Дял втори : Езическа България, Анубис, С., 1999, стр. 126</ref>. Две години след разгрома на [[Аварски хаганат|Аварския хаганат]] в [[803]] от [[Карл Велики]] ,<ref>[http://www.britannica.com/biography/Krum Encyclopædia Britannica]</ref> Крум покорява остатъците от някога могъщото варварско военно-племенно обединение в [[803]]-[[805]] и границата с франките е установена на [[Дунав]] при българският град [[Будапеща|Пеща]]. За тази победа на българите научаваме благодарение на кратко известие в лексикона „[[Свидас|Суда]]“ от [[X век]]. България и [[Франкска империя|Франкската империя]] стават непосредствени съседи по Средния [[Дунав]]. Новопридобитата [[Трансилвания]], поради залежите на сребро и каменна сол и успешнотоуспешната разработванеексплоатация на солниците, осигурява на българите важно международно търговско положение.
 
През [[807]] г. византийският император [[Никифор I]] Геник започва поход срещу България с цел да я покори. Походът стига само до [[Одрин]], след което Никифор трябва да се завърне в [[Константинопол]] поради слухове за готвен преврат в столицата. Това дава възможност на Крум да вземепоеме надмощие над ставащотоинициативата. През [[808]] г. той нахлува по поречието на [[Струма]] и напада византийските военни части там. В следствиерезултат на това в хазната постъпват заплатите на местните войници, възлизащи на 1100 литри злато. След това след тежка обсада през [[809]] г. Крум завладява [[София|Сердика]]. Градът има важно стопанскоикономическо и военностратегическо значение, защото през него минават много важни търговски пътища за Константинопол, и защото от там може лесно да се осъществяват нападения в посокаатакува [[Македония]]. В Константинопол разбират какви са намеренията на българския владетел и предприемат ответни действия. Първо Никифор изпраща военни отряди, които да възстановят властта му в града. Този опит се оказва неуспешен, тъй като изпратените ромеи се разбунтували. Друга предпазнапревантивна мярка е изселването на българите (т.н. „славяни”)славяните от Средна Струма в [[Мала Азия]] и настаняването на елино-говорящогръцко население в тези земи. Целта е да се засили гръцкото влияние в района, за сметка на българо-славянското. Това решение също се оказва неуспешно, тъй като новото гръцко население също се разбунтувало. Това кара константинополския владетел да предприеме нови действия.
 
== Византийски поход от 811 година ==
През [[811]] г. Никифор събира многобройна елитна войска край крепостта [[Маркели]] и поема на нов поход срещу България. Уверен в успеха си, императорът води със себе си сина си [[Ставракий]] и много ромейски велможиаристократи. Крум разбира, че не може да мери сили с такава военна силаармия и предлага мир, койтоно Никифор отказва, „''заслепен от собственото си зломислие и от внушенията на своите съветници''“ (Теофан). Това кара владетелят да напусне [[Плиска]], оставяйки около 12 000 души да защитават столицата. Според „Анонимния ватикански разказ“ византийците преминават [[Стара планина]] и след това превземат Плиска без особени проблеми. Всички ромейскихронисти летописцикритикуват осъждат „нехристиянското”нехристиянското поведение на императора след победата. Той нарежда да се ограби владетелскотовладетелската седалище (резиденция) и да се опожарят складовете. Поголовно е избивано и мирното население. След завладяването на столицата мурезиденцията, Крум прави второ предложение за мир, но Никифор отново отказва, тъй като смята, че е в позицията на по-силния. Императорът дори замисля да премине с войскитеармията си през цяла [[Мизия]] и тогава да се завърне в Константинопол. Крум, който е запазил по-голямата част от войската си непокътната, нарежда да бъде свикано цялото българо-славянско опълчение въоръжени всички способни да носят оръжие, включително и жените, формирани са и няколко панонски (т.н. „аварски”)аварски отряда. Преградени близките старопланински проходи Върбишки, Тревненски и пр. с дървени прегради и укрепления, насипи и ровове, а на българите е наредено да чакат в засада.
 
Никифор усеща опасността и побързва да се отправи към Константинопол прякодиректно през старопланинските проходи&nbsp;—Тревненски, Върбишки, и др. Византийците разтеглят отрядите си на огромни разстояния. Все пак с главните сили императорът решава да пренощува във Върбишкия проход. Призори на [[26 юли]] войските на Крум ограждат византийците. Когато императорът се събужда и разбира нерадостното си положение, казва: „И крилати да станем, никой да не се надява, че ще избегнем гибелта.“ Започва битка, в която българите засипват византийците с дъжд от камъни и стрели. Императорът загива веднага. Част от обградените слизат от конете си, за да преминат стената на ограждението, което им пречело да избегнат смъртта. За тяхна изненада зад него има гибелен ров. Спасяват се малцина. Това е вторият случай, когато византийски император е убит от „варвари“. Главата на Никифор стои набодена на копие за известно време „''за показ на идващите при Крум племена и за наш позор''“ (Теофан). След това, според преданиетолегендата, е наредено от главата да бъде направена чаша за владетеля, обкована със сребро. По този начин, според прабългарските вярвания, той си присвоявал орендата (силата) на убития враг.
 
Въпреки окончателната победа, българската войска има нужда от почивка и Крум не предприема никакви други военни действия през [[811]] г.
Анонимен потребител