|
[[Картинка:Black chamber, Bolgar.JPG|мини|вляво|250п|Столицата Болгар, Черната палата]]
Смята се, че Волжка България е основана около [[660]] г. от [[прабългари|прабългарския]] канкняз [[Котраг]], един от синовете на канкняз [[Кубрат]]. Страната обаче става независима едва след като отхвърля [[васал]]ната си зависимост от [[хазари|хазарския]] хаганат в края на 9<sup>-ти</sup> или началото на 10<sup>-ти</sup> век. През 10-ти век [[Волжки българи|волжките българи]] разширяват владението си като завладяват няколко [[фини|фински]] племена и установяват търговски и дипломатически връзки с [[Руснаци|русите]]. Главните градове са [[Болгар]] и [[Сувар]], между които, с развитието им като икономически и политически центрове, възниква борба за политическо надмощие. В крайна сметка тя е спечелена от гр. [[Болгар]]. През този период волжките българи приемат [[ислям]]а от [[араби]]те. Според арабския пътешественик [[Ибн Фадлан]] волжко-камските българи се занимават предимно със [[земеделие]] - отглеждат [[зърнена култура|зърнени култури]], занимават се с [[пчеларство]], [[пивоварство]] и др. [[Животновъдство]]то също е развито — отглеждат се [[овца|овце]], [[коза|кози]], [[кон]]е и др. Освен това са развити и търговията и занаятите, но техните средища са основно в два града - [[Биляр]] и [[Сувар]]. [[Болгар]] остава по-скоро политически отколкото търговски център, тъй като той е [[престол]]ния град. Най-разпространени занаяти са [[кожарство]]то, [[дърводелство]]то и [[металообработване]]то. Волжка България поддържа търговски връзки с [[Русия]], [[Китай]], [[Византия]], [[Иран]], [[Средна Азия]] и [[Западна Европа]]. През началото на 12-ти век се водят битки с [[Киевска Рус|руските]] [[княз]]е за запазването на надмощие в [[Поволожие]]то.<ref>Кратка Българска Енциклопедия, София, 1963, том първи, стр. 551/552.</ref>
Волжка България просъществува до 13<sup>-ти</sup> век, когато въпреки решителната победа в т.н. [[Битка при завоя на Самара|"Овнешка битка"]] в крайна сметка е разрушена от набезите на [[монголци|монголо]]-[[татари]]те. Държавата се разделя на няколко васални, но постоянно бунтуващи се прабългарски княжества и става част от [[Златна орда|Златната орда]]. Според хрониките „[[Джагфар Тарихи]]“ на [[Бахши Иман]] от 17 век, чиято достоверност се поставя под съмнение от съвременните учени, Волжка България става траен васал на монголите и нейните войски участват в походите на [[Бату]] в [[Полша]], [[Велико литовско княжество|Великото литовско княжество]] и [[Унгария]].<ref name="Vinagi.bg"></ref>
<!-- Според българските хроники цар [[Иван Асен II]] разбива същата тази армия на [[Бату]] през 1241 г. Мисля, че са византийски хроники в случая, но не съм сигурен. Освен това става дума не за цялата войска, а част от нея. -->
|
