Пресиян: Разлика между версии

| описание=Владетел на България, Княз

| баща=[[Звиница]]<ref>Г.И.Б.И., Том IX  — Произведения на [[Теофилакт Охридски]], [[архиепископ]] български, отнасящи се до българската история, част 2 - Мъченичество на 15-те тивериополски мъченици, Издателство на [[Българската Академия на Науките]], С., 1994, стр. 67</ref>

[[КанКняз (титла)|КанКняз]] '''Пресия&#768;н I''' или '''Персиан/Персиян'''<ref>Надпис от Филипи</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/vb/vb_7.html Бешевкиев, Веселин, Прабългарски епиграфски паметници, Издателство на Отечествения фронт, С., 1981, стр. 78-80]</ref><ref>Божилов, Иван, Стара българска литература, Том III  — Исторически съчинения, Български писател, С., 1983, стр. 352</ref><ref>Гюзелев, Васил, История на България, Том I  — История на Средновековна България, Дял втори : Езическа България, Глава седма : Хан и ханство „на многото българи" (814 - 852), Анубис, С., 1999, стр. 159</ref> ({{източник|{{lang-la|Presian, Presijan}}|2015|06|25}}, [[836]] – [[852]]) е [[България|български]] владетел, син на [[Звиница]], внук на канкняз [[Омуртаг]] и племенник на канкняз [[Маламир]]<ref> Г.И.Б.И., Том IX  — Произведения на [[Теофилакт Охридски]], архиепископ български, отнасящи се до българската история, част 2 - Мъченичество на 15-те тивериуполски мъченици, Издателство на [[Българската Академия на Науките]], С., 1994, стр. 67</ref><ref>Златарски, Васил, История на българската държава през средните векове, Том I  — История на Първото българско [[царство]], Част I  — Епоха на хуно-българското надмощие (679—852), I изд., С., 1918, стр. 430-431</ref>. В [[Надпис от Филипи|Надписът от Филипи]] е титулуван „''На многото българи от Бога [[архонт]]''“.

След възкачването си на престола[[престол]]а, Персиан продължава войната с [[Византия]], като изпраща една българска войска под командването на [[кавхан]] [[Исбул]] в посока към [[Солун]], целта е да се подкрепи бунта[[бунт]]а срещу византийската власт на славянското [[племе]] [[смоляни]], населяващо [[Западни Родопи|Западните Родопи]]. Край древния град [[Филипи]] (837 г.), българите извоюват победа над предвожданите от [[кесар]]я [[Алексий Мозеле]], [[византийци]].<ref>Гюзелев, Васил, История на Средновековна България VII  — XIV век, Дял втори : Езическа България, Глава седма : Хан и ханство на „многото българи" (814 - 852), Анубис, С., 1999, стр. 160</ref> За това събитие свидетелства т.нар. „Надпис от Филипи“.

{{цитат|Който и да търси истината, [[Бог]] вижда, който и да лъже, Бог вижда. На християните българите направиха много добрини. И християните ги забравиха, но Бог вижда.<ref>[http://www.promacedonia.org/vb/vb_7.html Бешевлиев, Веселин, Прабългарски епиграфски паметници, Издателство на Отечествения фронт, С., 1981, стр 79 - 80]</ref>|}}

В резултат на тези събития [[България]] овладява Родопската област и за пръв път достига бреговете на [[Бяло море]], като по този начин, на византийците[[византийци]]те е прекъсната сухопътната връзка между столицата[[столица]]та [[Константинопол]] и [[Солун]].

[[File:Bulgaria under Presian-1.jpg|дясно|thumb|Територия на България при управлението на канкняз Пресиян]]

КанКняз Персиан умирапочинал през [[852]] г. и ебил наследен на престола от сина си [[Борис I|Борис I Покръстител]].

* Runciman, Steven (1930), [http://macedonia.kroraina.com/en/sr/sr_2_2.htm ''A history of the First Bulgarian Empire'']. London: G. Bell & Sons.

{{пост|[[Файл:Coat of Arms of the Bulgarian Empire.PNG|center|40px|Печат на Първото българско царство]][[Български владетели|канкняз на България]]|[[836]]|[[852]]|[[Маламир]]|[[Борис I]]}}