Георги Джагаров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме Етикети: Визуален редактор етикет: премахнати източници/бележки |
||
Ред 31:
== Биография ==
'''Георги Георгиев Джагаров, български поет, публицист, драматург, общественик, е роден на 14.07.1925 г. в село Бяла, Сливенско. Завършва основно образование в Сливен, после - с отличие сливенската гимназия „Добри Чинтулов”. Член на РМС от ученик. Съден и затворен като антифашист, излиза от затвора след 9.09. 1944 г. Печата от 1941 г. (сп. „Българска реч”). Завършва Литературния институт „Максим Горки” в Москва (1951). Редактор във в. „Литературен фронт”, драматург на Народния театър за младежта. Член на редакционните колегии на списанията „Пламък” и „Родна реч”. Автор на пиесите „Вратите се затварят” (1961), „И утре е ден” (1963), „Прокурорът” (1965; 1969) и стихосбирките: „Моите песни” (1954; 1955), „Птици срещу вятъра. Лирика” (1956), „В минути на мълчание” (1958; 1985), „Стихотворения” (1969; 1970; 1971; 1972), „Понякога” (1975; 1979), „Сезони” (1981), „Стихотворения” (1985), „Стихотворения” (2000), „България…една човешка длан” (2005), „Птици срещу вятъра” (2008). Сценарист на филмите „Прокурорът” (1968) и „Слънчев удар” (1977). Други произведения: „Проблемите на живота - проблеми на литературата” (1970). Член на ЦК на БКП от 1966 г. Председател на Съюза на българските писатели (15.04.1966 - 8.06.1972). Заместник-председател на Държавния съвет (9.07.1971 - 14.12.1989), председател на Съвета за развитие на духовните ценности на обществото към Държавния съвет (14.07. 1971 - 1986), член на Националния съвет на Отечествения фронт (1967 - 20.12. 1989), член на Президиума на Националния съвет на Отечествения фронт (22.04. 1972 - 16.06. 1977), депутат от 5-ото до 9-ото Народно събрание (1966-1990). Негова спътница в живота е Цвета Петкова Изворска - Джагарова (1935, Бяла Слатина) - филолог, литератор и редактор. Удостоен с международната награда за поезия „Солензара” на Френската академия (1982). Заслужил и народен деятел на културата. Носител на Димитровска награда. В последните си години заболява от рак - болестта му е следствие от дълбокото му разочарование от “демократите”. Умира на 30.11.1995 г. във Военна болница в София. Последните му думи са: “България - моята рана, моята болка, моята обич!” С решение на УС на СБП е учредена национална литературна награда „Георги Джагаров” от 13.06.2004 г.'''
== Творчество ==
| |||