Кардам: Разлика между версии

| роден=[[8]] век [[735]]

[[КанКняз (титла)|КанКняз]] '''Карда&#768;м''' е български владетел в периода [[777]]-[[803]] г. Смята се, че Кардам е пряк приемник на канкняз [[Телериг]], въпреки че за това има само един първоизточник – западният хронист [[Зигеберт]]<ref>''Латински извори за българската история'', том III, Издателство на БАН, София 1965, стр. 44, бел. 4</ref>.

През април [[791]] г. византийският император [[Константин VI]] (780-797) потегля на поход срещу [[българи]]те. Акцията цели да ги накаже заради проникването им по поречието на река [[Струма]] и изтребването на ромейските войски. КанКняз Кардам взема своевременни мерки и ги пресреща на тяхна територия — при градчето Проват край [[Одрин|Адрианопол]]. Привечер двете войски влизат в сражение и ромеите отстъпват. Вечерта те напускат лагера си и избягват в [[Константинопол]]. Сражението няма решителен характер, въпреки че бойното поле остава в ръцете на канкняз Кардам.

През юли 792 г. Константин VI излиза от столицата и пристига с войските си край българо-византийската граница, където се заема с укрепяването на крепостта [[Маркели]] (при [[Карнобат]]). Българският канкняз Кардам се появява с войските си на 20 юли, като заема съседните височини. Времето минава в разузнаване и приготовления. „''Въодушевен и убеден от лъжепророци, че победата ще бъде на негова страна''“, императорът излиза от лагера и дава решително сражение на българите. Още при маневрирането той разстройва редиците си (напада безредно) и претърпява тежко поражение. Загиват много от военачалниците му, в това число и „лъжепророкът“ (астрономът Панкратий), който уверявал императора, че разположението на звездите му предвещава сигурен успех.

КанКняз Кардам празнува голяма победа — той пленява целия вражески обоз заедно с императорския шатър и цялата прислуга. Константин VI едва успява да се спаси и пристига като беглец в столицата. Последвали преговори, които завършват с подписването на мирен договор — императорът се задължава да плаща на българите ежегоден данък. През [[796]] г. Кардам изпраща послание на Константин VI, в което заявява: „''Или ми плати данъка, или ще дойда до Златните врата и ще опустоша цяла Тракия''.“ На това предизвикателство императорът отговаря с присъщата му самонадеяност, като изпраща на българския владетел конска тор, вместо злато, придружена с думите: „''Изпратих ти данък, какъвто ти подобава. Ти си стар и аз не искам да се мориш чак дотук. Аз ще дойда до Маркели и ти излез насреща, пък каквото Бог отсъди.''“ В изявлението на императора имало повече поза, отколкото желание за решаваща битка — той не само не стига до Маркели, но бива принуден да се спре северно от [[Одрин|Адрианопол]], тъй като канкняз Кардам вече бил разположил войските си в близките гори. В продължение на цели 17 дни императорът напразно призовава българския владетел на бой, „''но той не се решава да излезе от укрепленията си''“ - така поне твърди византийският хронист [[Теофан Изповедник]]. Думите му явно стоят далеч от истината. Чудно е наистина как цели 17 дни мечтаещият за реванш Константин VI не намерил сгоден случай да придобие със силата на оръжието онова, което манифестирал с надменните си слова. Вероятно през тези дни са водени преговори за мир — както свидетелстват последвалите събития — те завършват с подновяването на договора от [[792]] г.

Повече сведения за живота на канкняз Кардам няма. Не са известни и обстоятелствата около неговата смърт, но дори и тя да е била насилствена, не бива да се поставя във връзка с интригите на Византия. Управлението на българския канкняз Кардам е забележително преди всичко с ликвидирането на междуособиците, омиротворяването на страната и извеждането на България от политическата и&#768; немощ. Пак с неговото име трябва да свържем и новия етап в българо-византийските отношения — през 90^-те години на [[8 век]] България минава в настъпление на юг от [[Стара планина]]. Тази активна външна политика осигурява не само толкова мечтания мир, но и възхода на [[България]] през следващото столетие.

{{пост|[[Файл:Coat of Arms of the Bulgarian Empire.PNG|center|40px|Печат на Първото българско царство]][[Български владетели|канкняз на България]]|[[777]]|[[802]]|[[Телериг]]|[[Крум]]}}