Меди: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 213.91.244.2 (б.), към версия на Алиса Селезньова |
Драги Izvora, помолен съм да съдействам и във връзка с тези страници, изясняващи миналото на балканскитие народи, в частност-траки и българи |
||
Ред 4:
Те населявали средното поречие на река ''Стримон'' (днес [[Струма]]).<ref>The Cambridge ancient history, Volume 3, Part 2 by Iorwerth Eiddon Stephen Edwards, p. 278</ref> Обитавали зоната между [[Кресненски пролом|Кресненската]] и [[Рупелски пролом|Рупелската теснина]], заедно с левите и десните притоци, включително и долното течение на р. [[Струмешница]].<ref>Godishnik na Sofiĭskĭja universitet, Filologicheski fakultet, Dŭrzhavno izd-vo "Nauka i izkustvo", 1959, str, 161.</ref> Според други изследователи територята на медите се простирала и на север в [[Благоевградска котловина|Благоевградската]], [[Дупнишка котловина|Дупнишката]] и [[Кюстендилска котловина|Кюстендилската котловини]]. Столицата им бил град [[Ямфорина]], чието местоположение е неясно, макар да има предположения, че е бил някъде в [[Петричко-Санданска котловина|Петричко-Санданското поле]].<ref>М. Манов. Ямфорина или Форуна? Опит за проблематизация и локализация. – Археология, 2004, кн.1-2, стр. 107-112</ref> Съществуват и предположения, че локазизацията му може да се търси около село [[Ямборано]], Кюстендилско.<ref>{{cite book |title= Géographie ancienne de la Macédoine. Thèse |last=Desdevizes du Désert |first=Georges |authorlink= |coauthors= |year= 1862|publisher= Auguste Durand, libraire-éditeur|location= Paris|isbn= |pages=392 |url=https://fr.wikisource.org/w/index.php?title=Page:G%C3%A9ographie_ancienne_de_la_Mac%C3%A9doine_-_Desdevises_-_1863.djvu/412&action=edit&redlink=1 |accessdate=2015-06-17}}</ref> Били войнствени и не се подчиняват на [[Одриското царство]], а [[Ситалк]] признава тяхната независимост. Най-яркият представител на племето е Спартак.<ref>The Spartacus war, Barry S. Strauss, Simon and Schuster, 2009, ISBN 1-4165-3205-6, p.31.</ref> Той е известен гладиатор, а също така и организатор на най-голямото робско въстание в Римския свят. Някои изследователи предполагат родствена връзка на малоазийските [[витини]] с медите, тъй като едно от техните по-малките племена, преселило се от Балканите в Мала Азия, носи името [[медовитини]].<ref>Данов, Христо. Траки. Народна просвета. София, 1982. стр. 35.</ref> Те имали култ към [[вино]]то, и извършвали ритуали и жертвоприношения в чест на бог [[Дионисий]].
Поради непосредственото си съседство с [[Антична Македония]] те играли известна роля в историята на македонската държава. След продължителна васална зависимост към това елинистично царство и последвала съпротива против римските легиони, на границата на Новата ера земите на медите са завладени от [[Римската империя]]. Южната част от територията на медите, намираща се между Кресна и Рупел, била трайно включена в състава на македонското царство от времето на [[Филип II]], а в 148 г. пр.н.е. влязла и в римската провинция Македония, като именно тук се намирали и македонските колонии, основани от Филип и Александър. Северната част от територията на медите, остава през цялата елинистическа епоха извън границите на Македония, и по-късно, тя образува стратегията ''Медика'' в римската провинция Тракия.<ref> История на племената в Югозападна Тракия през І хил. пр. Хр. Петър Делев, ISBN 978 954 073691 Унив. издателство Св. Климент Охридски, 2014 г. ISBN: 978-954-07-3691-4, стр. 326.</ref> През 89-84 г. пр. н.е. по време на т. нар. [[Първа Митридатова война]], медите нахлуват в Македония, плячкосават [[Додона]] и разрушават [[Делфи]], като съюзници на [[Митридат]].<ref>The Oxford Companion to Classical Literature (Oxford Companions) by M. C. Howatson, 2006, ISBN 0-19-860081-X, page 73.</ref> След това [[Луций Корнелий Сула]] опустошава земите им за отмъщение. Последно запазено съобщение за историята на племето се свързва с тракийските кампании на проконсула на Македония [[Марк Лициний Крас]], през 28 г. пр.н.е., когато той сломява съпротивата им.
[[File:Tod_des_Spartacus_by_Hermann_Vogel.jpg|thumb|Гибелта на Спартак, от Херман Фогел (1882)]] Медите, както и останалите тракийски племена тогава, са подложени на продължителни процеси на романизация и елинизация, а по-късно и на християнизация и опустошителни варварски нашествия, като постепенно изгубват своята самобитност.<ref>[https://books.google.bg/books?id=1kOMSQnGm_cC&pg=PA31&dq=ancient+thracians+lost+their+identity&hl=bg&sa=X&ei=b6VJVdCeK43oavCWgdgG&ved=0CB4Q6AEwAA#v=onepage&q&f=false Dacia: Land of Transylvania, Cornerstone of Ancient Eastern Europe, Ion Grumeza, University Press of America, 2009, ISBN 076184466X, p. 31.]</ref><ref>[https://books.google.bg/books?id=ANdbpi1WAIQC&pg=PA4&dq=ancient+thracians+lost+their+identity&hl=bg&sa=X&ei=nqdJVf3lOszgapCDgSg&ved=0CCcQ6AEwAQ#v=onepage&q&f=false East Central Europe in the Middle Ages, 1000-1500, Jean W Sedlar, University of Washington Press, 2011, ISBN 029580064X, p. 4.]</ref><ref>Slayers and Their Vampires: A Cultural History of Killing the Dead, Bruce McClelland, University of Michigan Press, 2006, ISBN 0472069233, [https://books.google.bg/books?id=pMyem0a_o3sC&pg=PA33&dq=thracian+tribes+lost+their+identity&hl=bg&sa=X&ei=eLtJVYDIMIGmUKHCgJAH&ved=0CDQQ6AEwAw#v=onepage&q&f=false p. 33.]</ref> == Бележки ==
| |||