Маниеризъм: Разлика между версии

В края на [[Зрял ренесанс|Зрелия ренесанс]] младите артисти изживяват криза. Изглеждало, че всичко, което може да бъде постигнато е вече сторено. Няма повече трудности, технически или други, които да бъдат преодолявани. Детайлното познаване на анатомията, светлината, физиономията и начина по който хората отразяват емоции с лицето и жестовете стиси, новаторското използване на хора в образни композиции, употребата на тънки разлики в тона, всичко това е вече почти перфектно. Младите артисти имат нужда от нова цел и търсят нови подходи. В този момент започва да се развива Маниеризмът. В зависимост от това на кои източниизточници се позоваваме, Маниеризмът се заражда между 1510 и 1520 във Флоренция или Рим или в двата града едновременно.

Състезателният дух се поддържа от патроните, които насърчават артистите да използват все по-виртуозни техники. Леонардо да Винчи и Микеланджело получават поръчка от Гонфалониере Пиеро Содерини да декорират стена в [[Палацо Векио#Зала на петстотинте във Флоренция|Залата на петстотинте във Флоренция]]. Двамата сеса изпратени да рисуват един до друг и да се съревновават помежду си, като по този начин взаимно насърчават оригиналността си.

По-късно в Рим кардинал [[Джулио Медичи]] поръчва на Рафаело да изрисува "Преображение Христово". По това време Рафаело е изключително зает със своите [[Стаи на Рафаело|стаи]], със създаването на различни олтарни творби, версии на "Мадоната и младенеца" и в качеството сси на главен архитект на Рим след смъртта на Браманте. Това му оставя малко време за "Преображение Христово". Затова кардиналът поръчва на [[Себастияно дел Пиомбо]], прочут венециански художник и приятел на Микеланджело, да нарисува "Събуждането на Лазар". Това кара Рафаело да довърши поръчката. Неговата "Христос пада по пътя за разпятието" е свързана композиционно от диагонали от копията на войниците и от дървения кръст. Въпреки това, Христос не е първия образ, които зрителят забелязва, тъй като има много фигури, а на централно място е поставен Симон. Окото на зрителя се трябва да се насочи към долната част на композицията, с което се цели повече драматизъм. По този начин състезателният дух кара младите художници да намират нови цели, да търсят нови подходи и до открият драматично осветените сцени, сложните одежди и композиции, удължените пропорции, силно стилизираните пози и липсата на ясна перспектива.

Мнението на [[Джорджо Вазари]] за живописта е добре изразено в многотомната му книга "[[Жизнеописания на най-известните живописци, ваятели и архитекти]]", в която описва живота на свои приятели артисти. Той смята, че съвършенството в живописта изисква финес, новаторство, изразено чрез виртуозна техника (''маниера'') и остроумие и обмисленост, които са характерни за завършената творба. Всички тези критерии отразяват интелекта на артиста и усета на патрона. Артистът вече не е ученик от местанатаместната гилдия на "Св. Лука", а заема място в двора до учените, поетите и хуманистите. Гербът на Медичите, които са патрони на Вазари е добавян в горната част на портретите му, сякаш е на художника.

[[Росо Фиорентино]], който е учи заедно с Понтормо в студиото на [[Андреа дел Сарто]], донася през 1530г. Маниеризма във Фонтенбло. Тук той става един от основателите на Френския маниеризъм от 16-ти век, известен като Школата от Фонтенбло.

[[Ел Греко]] се опитва да изрази религиозната емоция чрез преувеличаване на елементите. След реалистичното изобразяване на човешки фигури и овладяването на перспективата по време на Класическия ренесанс, някои артисти започват преднамерено да нарушават пропорциите в разчленено и нерационално място, търсейки емоционален и артистичен ефект. Все пак Ел Греко ие силно оригинален художник. Той се характеризира от съвременните учени като толкова индивидуален творец, че не може да бъде причислен към никоя школа. Ключови маниеристични аспекти при Ел Греко са шокираща "остра" палитра, издължената и измъчена анатомия, нестандартната перспектива и светлина и, мрачната и нарушена иконография.