Тодор Светослав: Разлика между версии

'''Теодор Светосла̀в Тѐртер''' е [[цар на България]] от [[1300]] г. до [[1322]] г. Управлението му се характеризира с умела и разумна политика, довела до временна стабилизация на разкъсваното от феодални размирици и външни заплахи [[Втора българска държава|Българско царство]].

Цар Светослав е син на [[Георги I Тертер]] и [[Мария Тертер]]. Предполага се, че е роден в началото на 70^-те години на [[13 век]]. През [[1279]] г. с византийска помощ на трона в [[Търново]] се възкачва [[Иван Асен III]]. Главният му съперник —– Георги Тертер, е привлечен за негов пръв помощник и му става зет. Тодор Светослав и майка му са изпратени в [[Никея]] като заложници. След бягството на Иван Асен III ([[1280]]), Георги Тертер завзема престола. Той се отказва от натрапения му брак със сестрата на византийското протеже и прави опит да си върне първата съпруга и сина си. Към [[1284]]-[[1285]] г. Теодор Светослав е обявен от баща си за престолонаследник. Въпреки че е все още пленник, той е сгоден за дъщерята на [[Тесалия|тесалийския]] [[севастократор]] Йоан Ангел. По силата на българо-византийското споразумение от [[1284]] г. Георги Тертер I получава отново съпругата си, но Светослав остава заложник. Друго българско пратеничество оглавено от патриарх Йоаким III успява да уреди освобождаването на царския син. Договорен е брак между Теодор Светослав и дъщерята на великия стратопедарх [[Синадин]], който впоследствие не се осъществява.

След смъртта на Ногай започва борба за върховенство в Златната орда между сина му [[Чака]] и претендента [[Токтай]]. Чака губи и заедно със жена си (дъщеря на Георги I Тертер) и Теодор Светослав се отправя към България. Успява да завладее престола в Търновград, но скоро е свален чрез преврат от зет си, Светослав, който се провъзгласява за цар на българите - – [[1300]] г.

По искане на Токтай Чака е екзекутиран и главата му изпратена на хана в [[Крим]]<ref>'''Чолпанов''', '''Б.''', '''Гюзелев''', '''В.''', ''Бележити българи'', том I, София, 1967, Държавно военно издателство, стр. 289</ref>. Отношенията със Златната орда са уредени успешно. България не само отново става независима държава, но има определени териториални придобивки. В границите на държавата е включена [[Бесарабия]], чак до [[Белгород Днестровски|Маврокастро]] на устието на р. [[Днестър]]. Наред с отстраняването на татарската заплаха, от първостепенно значение за Светослав става ликвидирането на вътрешната опозиция. Противник на младия цар става търновският [[патриарх]] [[Йоаким III (български патриарх)|Йоаким III ]]. Срещу патриарха са повдигнати обвинения, че подпомага татарите. Царят заповядва да го хвърлят от крепостната стена.

През [[1304]] г. Светослав се чувства достатъчно укрепнал и преминава в контранастъпление. След успешни военни действия под негова власт преминават редица градове в Източна [[Стара планина]]. Царят завзема и много черноморски градове: [[Ктения]], [[Русокастро]], [[Месемврия]], [[Созопол]], [[Анхиало]], [[Агатопол]]. В отговор [[Михаил IX Палеолог|Михаил ]]Девети и военачалникът [[Михаил Глава Тархонт]] струпват войски в околностите на [[Виза]]. Двете армии се срещат край Бургас, на река Скафида. След първоначален сблъсък българската войска отстъпва, а византийците, командвани от [[Войсил (деспот)|Войсил]], брат на Смилец и Радослав, се впускат в преследване, но мостът над реката рухва под тях. Това води до обрат във битката, която българите печелят. Византийският хронист [[Георги Пахимер]] приема, че разгромът на гърците се дължи на случайно рухналия мост. Съвременните български историци смятат, че става дума за капан устроен от българските войски. Крайният резултат от [[Битка при Скафида|битката при река Скафида]] е преминаването на Черноморието в ръцете на българския цар. След победата Светослав се насочва към [[Одрин]].

През [[1305]] г. византийската дипломация успява да разстрои съюза между царя и крънския деспот Алдимир (неуспешни опити в тази насока са правени още през 1304 г.), използвайки връзката на [[Смилцена Палеологина|вдовицата на Смилец]] с дъщеря и&#768; [[Марина Смилец|Марина]] - – съпруга на Алдимир. Научавайки за измяната на чичо си, Светослав предприема изненадващо нападение над Крънското деспотство, което преминава под пряката му власт.

На следващата [[1306]] г. 16 000 [[алани]], недоволни от византийския император, се обръщат към Светослав с молба да им даде убежище в България. Царят се съгласява и изпраща отряд от 1000 души, за да подпомогнат бягството им. При опита да преминат на българска територия аланите са нападнати от каталаните ([[Каталанска компания|Каталанска кампания]]) и разгромени.

Към края на 1306 г. царят започва мирни преговори с Византия. Андроник II умишлено бави решението си, поради нежелание да се примири със загубата на черноморските градове. Теодор Светослав изпраща две галери със зърно в гладуващия [[Константинопол]] и с това печели симпатиите на населението му, което оказва известен натиск върху императора да приеме мирните предложения. През [[1307]] г. е подписан договор между България и Византия, скрепен с брак на Тодор Светослав с дъщерята на Михаил IX Палеолог. Споразумението узаконява териториалните придобивки на царя от 1304-5 г.

Към [[1310-1311]] г. на държавно посещение в Търново пристига сръбският [[крал]] [[Стефан Милутин|Стефан Милюдин]]. Влошените заради прогонването на сестрата на Светослав ([[Анна Тертер|Анна Българска]]) от сръбския престол през [[1299]] г. българо-сръбски отношения са подобрени.

* [http://www.bulgarianhistory.org/wp-content/uploads/2012/10/terterovci.jpg България при Тертеровци - – карта]