Одриси: Разлика между версии

'''Одрисите''' ({{lang-grgrc|Οδρύσαι}}, {{lang-la|Odrises, odrisis, odrysae, odrysii, odrusai}}) са [[траки]]йско [[племе]], населяващо териториитеземите в границите, простиращи се до завоя на река [[Тонзос]] при [[Кабиле]] до долното течение на река [[Хеброс]] ([[Марица]]) през [[V в.век пр.Хрн.е.]] до [[VI в.век]] сл.Хр. В изворите одрисите се споменават с това име, докато имат своя държава до I в. сл. Хр., но през римското владичество I-VI век в тези земи основният етноним на местното население е т[[Траки|раки.траки]]. Свидетелството на ранновизантийския ритор [[Химерий]] за това, че в тези земи имало тракийски велможи (аристократи), които извеждали произхода си от древните одриски царе, говори, че самосъзнанието за принадлежност на етнонима "одриси" е бил жив, поне до идванетотвърдянното идване на т.н. "славяните" (словено-българи) през VI век сл.Хр.

Сведения за одрисите се съдържат още в [[Омир|Омировия епос]]. Те първи сред тракийските племена формиратобразуват своя трайна държава - [[Одриско царство|Одриското царство]], която съществувала от V в. пр. Хр до I в. след Христа и се разпростирала на териториитепространствата на днешна България, Северозападна [[Турция]] и северните части на [[Гърция]].

[[Тукидид]] също споменава одрисите и техните военно политически операциипроявления.<ref>[[Тукидид]]: ''Histoire de la guerre du Péloponnèse'', II, 98 - 101</ref>

Високата степен на развитие и организация на одрисите ги обвързва с по-усложнени обществени и държавни структуриобразования, далече надхвърлящи границите на племенното им обединение. При [[Терес I]] държавното обединение на одрисите започва да обхваща земите от устието на река Истър ([[Дунав]]), до водосборната област на реките [[Тунджа]], [[Арда]] и [[Марица]] и от там на изток и югоизток до хинтерланда (околностите) на гръцкитеелинските (т.н. "гръцки") колониипоселения. Терес I се счита за основател на [[Одриско царство|Одриската държава]] с главен град Ускудама (дн. [[Одрин]]). Той бива наследен от [[Спарадок]] (ок. 50-те-40-те години на V в. пр.Хр.) и [[Ситалк]] (ок 40-те години на V в. пр. Хр. - 424 г. пр. Хр.). Спарадок затвърждава постигнатото, укрепва политически държавата и спомага за нейната стабилносттрайнност. Името на Ситалк се свързва с някои териториални разширения по горна [[Струма]] и Софийското поле. Държавата на одрисите достига най-голям разцвет по време на управлението, именно на [[Ситалк]].

По времето на [[Севт I]] (434-ок.408/407 гпр. Прн. Хре.) се стига до промяна във външно политическата ориентациянасоченост на държавата с цел овладяване на [[ТракйскиГалиполи Херсонес(полуостров)|Тракийския Херсонес]] (Галиполския п-в). Управлението на Севт I е последвано от това на [[Медок I]] (407-386 гпр. птн. Хре.) [[Севт II]] (330–300 пр.н.е.), и [[Котис I]] (383-359 г. пр.хр н.е). При Котис I Одриската държава достига своя най-голям възход. Този успех обаче се оказва краткотраен. Към средата на IV в. Пр. Хр държавата губи своя военнополитически подем, като се оказва в състояние на социална и политическа кризапропаст.

Наследникът на Котис I, [[Керсеблепт]] (359-341 г. пр. Хр.) не съумява да запази извоюваните позиции, военнополитически подем и единство като се стига до разпадане на Одриското царство и обособяването на отделни райониобласти, в които управляват отделни владетели. Владенията на Керсеблепт остават в зонатаземите на изток от река Хеброс (Марица). В земите между река [[Хеброс]] и река [[Нестос]] управители са [[АматокАмадок II|Амадок]] (Амадок) (359-351 г. пр.Хр.) и [[Терес]] (351-341 г. пр.Хр.). Между река [[Нестос]] и река [[Стримон]] (Струма) - [[Берисад]], а впоследствие и сина на Керсеблепт - [[Кетрипор]].

Нараставащата мощ на македоните поражда нуждата от вземането на ответни мерки. Тракийската съпротива е сломена едва през 342-339 г. Пр.Хр. Одрисите претърпяват загуба от [[Филип II]] Македонски]] и това намалява мощта на царството. Една част от старите тракийски селища са превърнати в градове от елинистически тип, а в Тракия като важни центрове се обособяват [[Филипополис]], а впоследствие и [[Кабиле (резерват)|Кабиле]]. Назначени за управители са [[стратег|стратези]].

Независимо от установяването на македонското присъствие, основите на Одриската държава и нейния династичен дом продължават да съществуват. По времето на [[Севт III]] (330 пр.н.е. – 300 пр.н.е.) държавата успява да се стабилизираукрепи, но настъпилата криза в целия елински свят през III в. Пр. Хр. дава своето отражение и по отношение на Тракия. Нараства броя на династическите домове и местните царства. Увеличава се децентрализацията в държавата. Отслабването и&#768; е съпроводено и от придвижването на [[келти|келтски]] етнически елементи, причина за раздвижването на племената на Балканския п-в.

Впоследствие съдбата на Одриската държава е повлияна от развитието на римските римската експанзиязавоевания. Държвата организира коалициисъюзи, за да се справи с римското нашествие. Не се подценява и ролята на дипломацията. В тази връзка одриският владетел [[Котис]] установява приятелски отношения с [[Филип V]], а впоследствие и със сина му [[Персей]].

Дори след окончателното падане на елинистическите градове под напора на засилващата се римска експанзия и през I в. пр. Хр. траките създават неприятности на римляните. От решаващо значение се оказва времето на [[Трета Митридатова война|Третата Митридатова война]] (74-65 г. Пр. Хр.). Въпреки постигането на победи, римляните успяват да сломят съпротивата само на отделни тракийски племена и държавни образувания, но не и да наложат трайно надмощието си над траките. Решаващ за траките се оказва периодът между 44-42 г. Пр. Хр., когато отслабена, гетската държава е разделена на пет части. Одриското царство обаче води своя политика, като след [[битка при Пидна|битката при Пидна]] през 168 г. пр.Хр. се превръща в римски съюзник и воюва на страната на римляните не само срещу външни врагове но и срещу други тракийски племена противници на Рим. От времето на [[Юлий Цезар]] нататък одриските царе постоянно се намесват военно във гражданската война в Рим. Доказателство за това е уцастиетоучастието на сина на Одриския цар Котис III [[Садала]], който командвал 500 конници на страната [[Помпей]] в [[битка при Фарсала|битката при Фарсала]], а така също участието на братята царе Раскупор и Раскос на страната съответно на [[Марк Юний Брут|Брут]] и [[Гай Касий Лонгин|Касий]] и на [[Октавиан Август]] и [[Марк Антоний]] в [[битка при Филипи|битката при Филипи]] през 42 г. Хр. След тази битка Одриското царство все пове чеповече сродява своята династия с династията на сродното тракийско племе [[Сапеи]], също римски съюзници. След [[битка при Акциум|битката при Акциум]] през 31 г.пр.Хр., когато царя регент на Одриското царство от сапейскатасапейския династияцарски род [[Реметалк I]] участва със свои военни контингентисили на страната на [[Марк Антоний]], победителяпобедителят в битката Октавиан Август пощадява Реметалк и му признава царската титла за което казва: "Обичам предателството не похвалвам предателите". Приятелството между Одриското царство и Рим се засилва още повече в тези години и Реметалк макар и регент и вуйчо на малолетния Одриски цар [[Раскупорис II|Раскупорис III]] сече монети със своя образ и образа на [[Октавиан Август]]. Самочувствието на одриския владетел нараства още повече, че Раскупорис III навършва пълнолетие и управлява със своя вуйчо [[Реметалк I]]. В това време амбициите на одриските владетели са насочени към подчинението на Бесите което светилище Раскупорис иска да присвои за одриското царство. Това води до въстанието на жреца на Бесите на бог [[Дионис който]] в 12 г. пр.Хр. против одриската власт. Срещу него е изпратена одриска войска, командвана от Раскупорис III и Реметалк I. Но по време на битката Раскупорис загива, а вуйчото Реметалк не удържа напора на въстанниците, които разбиват одриската войска и части от нея се разбягват, други дори преминават на страната на Вологес и въстанниците гонят Реметалк чак до Тракийския Херсонес, където той се скрива от гонещите го в един от дворците си. Това застрашава позициите на Рим и римския управител на провинция Македония [[Луций Калпурний Пизон]] с римски военни части от [[Памфилия]] нахлува в земите на Бесите[[Беси]]те и смазва въстанието на Вологес като помага на Реметалк отново да установи властта си над беските земи. След като Реметалк I умира през 14 г. след Христа, наследници на престола са сина му [[Котис|Котис III]] и брат му [[Раскупорис]], които плучават равни дялове от царството управлявано от Котис на юг от Стара планина и на север от нея от Раскупорис.през 19гПрез 19 г. Раскупорис убива Котис, а неговия син [[Реметалк III]] заел престола в 37 г. е убит в 44г44 г.

От 37 или 38 пр.н.е. до 45 г. отсл. н.е. траките на юг от Дунав попадат под римска власт.