Отваря главното меню

Промени

8829 байта изтрити, преди 4 години
ок
*2) народен суверенитет - пълновластие на народа като източник на властта и възможност да участва в управлението на държавата.
 
Според българо- английския юридически речник, суверенитетът е върховната власт в държавата,държавността. товаТова е властта, накато институцията институция, лицето или органът, който разполага с окончателната властвлиянието да налагаприлага закони върху всички останали вдържавни държаватасистеми, и е с правомощията да променяразвива всеки предишен закон. Политическият характер на държаватадържавността определя кой и как упражнява тазитова властвлияние.
 
От анализа е видно, че суверенитетът е сложна комплексна категория, която има множество: правни, политически, дипломатически, военни, институционални, икономически, културологични и пр. аспекти. Нейната комлексностцялостност се дължи именно на това многообразиемногообразието на аспекти, а сложносттаработата е нав многопосочнитеобмена вътрешнина връзкиинформация между отделните ѝ компоненти, иакуратния трудно подаващите се наанализ изследванеот взаимодействиявзаимодействията между тях.
 
Обобщавайки различните определения може да се посочиСуверенитетът, чекато суверенитет,категория катов категория,общуването ...отразява способността и възможността на обществото и на създаванитесъздаваната от него държавни институциидържавност самостоятелно да решават въпросите на държавното устройство, да провеждатпровежда независима външна и вътрешна политика в интерес на личността и обществото... . От анализа на цитираното определение може да се направиИзводът изводъте, че суверенитетъттой взащитава определена степен изразява и такова състояниеинтересите на обществото, при което са създадени благоприятни условия за защита на интересите на страната във всичките имму аспекти.
 
Доминиращата теза на абсолютнияАбсолютният суверенитет е,гарантира чевсички “държаватамерки има правоза да предприемаоцеляване всичкина мерки,обществото заи давсеки негов оцелее”индивид. За целта тятой може да елиминираотстрани, както вътрешни, така и външни заплахи. В тази категорията от общуването се включва и представатаправото зана независимост, самостоятелност на страната и населяващия я народ (нация), откъдето идва и понятието: “национален суверенитет”.
 
В категорията “суверенитет” се съчетават две начала – върховенствотовърховенство и независимосттанезависимост, коетокоито означава съединяване возначават: негообединение на прерогативите на, правата и свободите в обществото. Ето защо по отношение на държаватадържавността, суверенитетът има същия смисъл, както за личносттавсяка личност понятието “права и свободи“. За суверенната държава това е не само право на независимост и свобода от посегателства отвън и отвътре, но и право да управлява, заповядва; свобода да взема решения, да осъществява всички функции на върховната власт. Поради тази причина защитата на суверенните права, на правото самостоятелно да се осъществява външна или вътрешна политика са много важни характеристики на държавата.
 
Суверенната страна е независима и свободна от посегателства отвън и отвътре, взема решения, управлява, заповядва в свобода и осъществява всички функции на влияние за развитие.
 
==Измерения на суверенитета==
Суверенитетът бива: политически, икономически и юридически. Територията е нейното владеене е изрична негова материална основа за собственост от нацията. Съществуването на стабилна, работеща държавност е в създаването на акуратна система и организация в общуването и с обществото.
Суверенитетът има политически, икономически и правни измерения. Негова материална основа е владеенето на територия , на определена собственост, на културните достояния на нацията. Политическа основа са съществуването на стабилна, работеща държава, наличието на достатъчно развита политическа организация и структура на властта. За правна основа на суверенитета служат конституциите, декларациите, общоприетите принципи на международното право, които фиксират суверенното равенство на държавите, тяхната териториална цялост, ненамесата във вътрешните и външните им работи, правото на нациите на самоопределение. Това разбиране за държавен и национален суверенитет е закрепено в Устава на [[Организация на обединените нации|ООН]].
В международното право важен аспект на суверенитета е върховният контрол на самата държава върху нейните вътрешни дела при спазване на задължителните ограничения, наложени от международното право. Тези ограничения включват, в частност, международните закони за човешките права и нормите, забраняващи използване на сила. Никоя държава или международна организация няма право да се намесва в неща, които попадат в обхвата на вътрешната юрисдикция на друга държава . Концепцията за държавния суверенитет е изложена в Декларацията за принципите на международното право (Резолюция 2625), обявена от Общото събрание на Обединените нации през 1970 г.
 
Правната основа на суверенитета започва с Конституцията, декларации, еждународното право за равенство между страните, тяхната териториална цялост, ненамесата във вътрешните и външните им работи, правото на нациите на самоопределение. Това разбиране за държавен и национален суверенитет е записано в Устава на [[Организация на обединените нации|ООН]].
==Суверенитет и глобализация==
През последните няколко десетилетия се наблюдава процес на размиване на националния суверенитет. Тази тенденция е свързана със създаването на система от международни организации и договорености по време на блоковото разделение на света. Днес тя става по-отчетлива, в резултат на активизирането на ролята на междуправителствените и международните интеграционни организации (ООН, [[Световна търговска организация]], [[НАТО]], [[Европейски съюз]], [[ОССЕ]], и др.). Тези организации първоначално са своеобразни “проводници” на политиката на държавите участнички, но постепенно започват да играят самостоятелна роля и оказват значително влияние както на международните отношения като цяло, така и на своите създатели.
 
В международното право важен аспект на суверенитета е върховното влияние и личен пример на самата държавност върху нейните поданици, вътрешните, държавни дела, забраняващи използване на натиск и сила. Никоя държава или международна организация няма право за намеса в неща, попадащи в обхвата на вътрешната юрисдикция на друга държава .
Във връзка с развитието на процеса на [[глобализация]] напоследък се налага и едно ново тълкование на категорията „суверенитет”. То се свързва с факта, че в новите условия, интересите на държавата, институциите и отделните личности могат да бъдат застрашени и извън формалните граници на страната, при което основен източник на опасност е световния тероризъм. Тъй като тероризмът, като явление, има трансграничен характер се налага държавата да предприема мерки за защита на своите интереси (т.е. да се стреми да запази своя суверенитет) и извън границите на страната . Тази тенденция се задълбочава и от процеса на размиване на границите в условията на изграждане на единното европейско пространство.
 
„Концепцията за държавен суверенитет е изложена в Декларацията за принципите на международното право (Резолюция 2625), обявена от Общото събрание на Обединените нации през 1970 г.
==Суверенитет и морско право==
Дотолкова, доколкото националните интереси на страната обхващат всички сфери на обществения живот, то неминуемо се разкриват аспекти на суверенитета, кореспондиращи с дейността на институциите, организациите и гражданите, свързана с използване на морето. Най-често тези дейности се осъществяват в НМП, някои от които са неделима част от територията на държавата, а в други тя има свои международно регламентирани права и респективни интереси.
 
==Суверенитет и глобализация==
В този смисъл естествено трябва да се дефинира правото и способността на страната да устоява своите права и интереси в НМП, които могат да бъдат определени като морски суверенитет.
През последните няколко десетилетия сме свидетели на процес за размиване на понятието суверенитет. Тенденцията е свързана с международни организации, договорки и блоково разделение на света. Факт е междуправителствено и международно влияние за интеграция в тези организации (ООН, [[Световна търговска организация]], [[НАТО]], [[Европейски съюз]], [[ОССЕ]], и др.). Международната политика на държавите участнички е за самостоятелна роля.
 
==Суверенитет и морско право==
Изхождайки от основната дефиниция на категорията „суверенитет”, понятието „морски суверенитет” може да се дефинира като присъщо право на всяка държава да упражнява пълен контрол и да определя реда за използване на морските си пространства. Анализът на тази формулировка показва, че изразът “присъщо право” не дава достатъчно добро обяснение на различната степен, в която държавите могат за защитават суверените си и така да отстояват своите интереси в НМП. Ето защо морският суверенитет трябва да се разглежда, като понятие, което ....отразява способността и възможността на държавата самостоятелно да упражнява пълен контрол и да определя реда за използване на морските си пространства в интерес на личността и обществото.
Суверенитетът е свързан и с използването на морето, приет, като морски суверенитет.
 
Дефинира се, като право на всяка държавност с влияние към развитие и определяне реда за използване на морските ни пространства.
Правните аспекти на понятието могат да бъдат разкрити на базата на нормите, установени от Конвенцията по морско право, която предоставя различни суверенни права на крайбрежната държава в нейните морски пространства.
 
Морският суверенитет на страната е неделим от нейниянационалния суверенитет- върху територията и въздушното пространство (т.н. въздушен суверенитет). Преобладаващата част от мероприятиятаМероприятията и действията поза тяхнотонеговото осигуряване трябва да се провеждат в рамките на единна националнанационалната система, имаща обща концептуална и организационна част.
Защитата на морския суверенитет е дейност с политически, дипломатически, коалиционни, национални, военни, обществени и институционални аспекти и отговорности.
 
Защитата му е към обществени, национални, дипломатически, военни, институционални и политически решения, действия и отговорности от тях.
За реализирането на тази важна функция на държавното управление, насочена към отстояването на националните интереси, се привличат множество институции и организации, като при това относително най-голям дял имат въоръжените сили на Р. България. Това е установено и в Конституцията на Република България, според чл. 9 на която, въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост.
 
Съгласно Терминологичния, юридически речник понятието „юрисдикция” означава:
При дефинирането на морския суверенитет трябва да се съобразим и с някои особености на средата, в която държавата упражнява това свое изконно право. Тази среда включва преди всичко НМП, с всички обособени в тях зони. Според принципите на международното право вътрешните морски води, териториалното море, както и въздушното пространство над тях, дъното и земните им недра, са неделима част от територията на страната, поради което тя упражнява пълен суверенитет върху тях. В останалите морски пространства Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. дава на крайбрежната държава само определени суверенни права, които обаче са пряко свързани с националните ѝ интереси. Ето защо се налага да се разкрият връзките на понятието „морски суверенитет” с понятията “юрисдикция” и “суверенни права”.
* 1. Правомощията на съд за разглеждане и решаване дела или постановления за конкретно разпореждане.
* 2. Териториални граници, в рамките на които даден съд упражнява юрисдикция.
* 3. Териториален обхват и законова компетентност на Парламента.
 
Освен това юрисдикцията се определя като компетентно (влияние) на държавен орган за разглеждане на дела и издаване държавен акт по тях. Тя ограничава действията на държавността.
Съгласно Терминологичния юридически речник понятието „юрисдикция” означава:
* 1. Правомощията на съд да разглежда и решава дела или да постанови определено разпореждане.
* 2. Териториалните граници, в рамките на които даден съд упражнява юрисдикция.
* 3. Териториалният обхват на законодателна компетентност на Парламента.
 
Освен това юрисдикцията се определя като компетентност (власт) на държавен орган да разглежда определените му дела и да издава държавен акт по тях. Тя ограничава дейността на държавните органи.
 
==Суверенитет и юрисдикция==
Понятието „[[юрисдикция]]” не е еднозначно за [[международното публично право]]. ТоВключва включва осъществяването иосъществяване на законодателназаконодателно власт ивлияние в тозипомощ смисълна се приближава до категорията „суверенитет”. Независимо обаче от наличието в “публичната”Публичната юрисдикция, нас всичките й три компонента, присъщи на суверенитета - осъществяване накомпоненти: законодателна, изпълнителна и съдебна дейност, цялатасе дейностсвежда придо осъществяванеработата най юрисдикциятаза се прилагаприлагане вна по-ограниченконкретен обем иинформация запо конкретни цели,. докатоДокато при суверенитета става въпрос за пълно върховенство. Т.е. критерий в случая е обемът на упражняваните права и целите, с които тези права се упражняват. В този ред на разсъждение, суверенитетът предполага наличие на пълно и безусловно върховенство на държавната власт, без ограничение в обема и целите.
 
т.е. Критерий е обемът на упражняваните права и целите, с които тези права се упражняват. В този ред на разсъждение, суверенитетът предполага наличие на пълно и безусловно върховенство на държавната власт, без ограничение в обема и целите.
 
==Суверенни права и юрисдикция==
Суверенните права предполагат упражняване на влияние, в т.ч. законодателно.
Суверенните права предполагат упражняване на власт, в т.ч. законодателна, в по-ограничен обем и с по-конкретни цели в сравнение със суверенитета, но пък значително по-общи в сравнение с понятието „юрисдикция”. Например, съгласно чл.56 от Конвенцията по морско право, “... в изключителната икономическа зона крайбрежната държава има суверенни права за промишлено проучване и експлоатация, съхраняване и стопанисване на природните ресурси - живи и неживи, намиращи се на морското дъно, в неговите недра и в покриващите го води, както и по отношение на други дейности за икономическо разработване и експлоатация на зоната, като получаване на енергия чрез използване на водата, теченията и ветровете и юрисдикция, както се определя от съответните разпоредби на тази конвенция, по отношение на създаването и използването на изкуствени острови, съоръжения и структури; морски научни изследвания; защита и опазване на морската среда; други права и задължения, предвидени в конвенцията”.
 
Например, съгласно чл.56 от Конвенцията по морско право, “... в изключителната икономическа зона крайбрежната държава има суверенни права за промишлено проучване и експлоатация, съхраняване и стопанисване на природните ресурси . Те биват: живи и неживи, намиращи се на морското дъно, в неговите недра и в покриващите го води, както и по отношение на други дейности за икономическо разработване и експлоатация на зоната. Получаването на енергия от водата, теченията и ветровете се определя от съответните разпоредби на тази конвенция. Например, за създаването и използването на изкуствени острови, съоръжения и структури; морски научни изследвания; защита и опазване на морската среда; други права и задължения, предвидени в конвенцията”.
 
Видно е, че юрисдикцията предполага осъществяване на права по конкретен въпрос, със строго определена, специална цел – в случая юрисдикция само и единствено за “… създаването и използването на изкуствени острови, съоръжения и структури…”.
 
ОтАнализът направениятналага анализизвод сеза налагатцелесъобразност изводът,при чеприлагането е целесъобразно да се прилагаи разширено тълкуване на понятието „морски суверенитет”,. при което тя даТой се свързва, както с правото на държаватадържавността да упражнява пъленвлияние контроли наприложение закони за морските пространства, които са- част от нейната територия, така и с международно регламентираните суверенни права в останалите зони на НМП.
 
==Източници==
Анонимен потребител