Светец: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
кирилско І → латинско I
Редакция без резюме
Ред 2:
[[иконография|християнска иконография]] светците често са изобразявани с [[ореол]]и.]]
 
'''Светец'''ът (от [[Праславянски език|праслав.]] svętъ, svętъjь;<ref name="Czernych">П. Я. Черных. Историко-этимологический словарь современного русского языка. М., "Русский язык", 1999. ISBN 5-200-02684-9</ref> мн. ч. — святы́е) е личност, особено уважавана в различните религиии за [[благочестие]]то, [[праведност]]та и посредничеството между [[Бог]]ъта и хората<ref>{{Из|БСЭ|http://bse.sci-lib.com/article100428.html}}</ref><ref>{{Из|БЭС|http://dic.academic.ru/dic.nsf/enc3p/266226}}</ref>. „Славата“ или нимбата около главата на светеца е символично свидетелство за способността му да отдава божествена почит.
 
'''Светец''' (ж.р. '''Светица'светица'') е дума, с която [[Християнство|християнската религия]] описва човек, когото счита за пример за изключителна [[святост]]. Съществува разлика в употребата в зависимост от различните християнски [[деноминация|деноминации]]. Думата произхожда от [[Гръцки език|гръцката дума]] „άγιος“ (а̀гиос), означаваща „свети“ или „светец“ в [[Нов завет|Новия Завет]], където е използвана за да опише последователите на [[Исус Христос|Исус от Назарет]].
 
С развитието на [[християнство]]то значението на думата се променя и по-често се използва за обозначение на определени личности, представляващи пример за подражание във вярата, които се възпоминават и почитат като вдъхновение за останалите християни.
 
== ТиповеВидове светци ==
В [[християнство|християнската]] [[агиология]] светците се подразделят на няколко основни типа:
 
:1. [[Апостол]]и – учениците на [[Исус Христос|Христос]], както и някои от техните ученици, като св. ап. [[Тимотей]].
 
:2. [[мъченик|Мъченици]] – светци, пострадали заради вярата си. Тук се отнасят и т. нар. великомъченици, например св. [[Георги Победоносец]]. Св. [[Стефан (светец)|Стефан]] е определян като първомъченик, тъй като пръв е пострадал заради вярата си.
 
:3. [[Преподобен|Преподобни]] – светци, отличили се с монашеския си подвиг – св. [[Антоний Велики]], св. [[Иван Рилски]].
:4. [[Светител]]и – допринесли за развитието и утвърждаването на църковното учение.
 
:5. [[Отци на Църквата]] – или Учители на Църквата са участниците във Вселенските събори, застъпили православното учение, като например св. [[Николай Мирликийски]], св. [[Кирил Александрийски]], а също и утвърдени християнски теолози или религиозни автори, допринесли изключително много за утвърждаването и разпространението на християнската вяра, като младата католическа монахиня св. [[Тереза от Лизио]]
 
:6. Праведни – отличили се с добродетелния си живот. Тук спадат и някои библейски персонажи като св. св. Йоаким и Ана – родителите на [[Богородица]].
 
:7. [[Равноапостол]]и – допринесли за разпространението и утвърждаването на християнството – св. св. [[Кирил и Методий]], [[Борис I|Св. цар Борис Покръстител]], [[Свети Константин| Св. цар Константин I Велики]].
 
:8. [[Блажен]]и – по особена група. В източноправославната агиология тук са причислени заслужили хора, които не са причислени към светците в строгия смисъл на думата, например бл. [[Августин]] (според римокатолическата агиология – св. Августин). В римокатолическата традиция блажени се наричат тези личности, при които е започнал процес за канонизация, но все още не са канонизирани официално – в момента за блажни са обявени папа [[Папа Йоан Павел II|Йоан Павел II]] и [[Майка Тереза]].
 
Line 31 ⟶ 23:
Култът към светците е важна съставна част от [[православие|източноправославната]] и [[католицизъм|католическата]] традиция. [[Протестантство|Протестантските]] общности почти по правило не възприемат почитането на светците.
 
Съкращението за светец обикновено е „св.“ (чете се: свети/света) , а в множествено число „св. св.“ (чете се: светитесвети/те светии ).
 
== Отношение ==
== Съвременно отношение към светците ==
Обичаме светците да бъдат бляскави, да имат видения, да творят чудеса. Проблемът най-вероятно не се корникорени в… светците, а в нашите очаквания към тях. Ние живеем в общество, вторачено в успеха, концентрирано върху богатството, властта и признанието. Независимо дали искаме това или не, мнозина от нас започват да прилагат същите стандарти и към светците. Не е достатъчно те да бъдат свети, добре би било да са оставили след себе си велики мисионерски ордени, да са обърнали към християнството много хора, да са имали пророчески видения или да са приели мъченическа кончина.
 
Обичаме светците да бъдат бляскави, да имат видения, да творят чудеса. … Проблемът най-вероятно не се корни в… светците, а в нашите очаквания към тях. Ние живеем в общество, вторачено в успеха, концентрирано върху богатството, властта и признанието. Независимо дали искаме това или не, мнозина от нас започват да прилагат същите стандарти и към светците. Не е достатъчно те да бъдат свети, добре би било да са оставили след себе си велики мисионерски ордени, да са обърнали към християнството много хора, да са имали пророчески видения или да са приели мъченическа кончина.
 
Обяснението вероятно се крие в това, че ние се чувстваме по-удобно, когато обърщаме внимание на въшните белези, и по-неуверени, когато трябва да откием вътрешните. Но е ясно, че не може да има друга мярка, с която да измерим светеца, освен неговият вътрешен живот в [[Бог]]. Нищо не е толкова маловажно при определянето на светеца, както неговите външни постижения.
Line 54 ⟶ 45:
<references/>
[[Категория:Светци| ]]
 
[[Категория:Християнски светци|!]]