Уикипедия

Памет: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 3:
----
 
'''Паметта''' и обучението са най-съществените черти на висшите животни, достигащи съвършена форма при човека. Възприемането, съхранението и обработването на информацията е важно свойство на нервната система за адапрация и за поведението на живите организми към условията на околната среда.
'''Паметта''' е способността на [[мозък]]а да приема, обработва (разбира) и съхранява определено количество [[информация]], която да може да възпроизведе и използва в бъдещ момент. Първоначално паметта е обект на изследване в [[психология]]та, но [[физиология|физиологични]]те особености на нейните функции са предмет на [[неврология]]та.
Под памет се разбираспособността на мозъка да задържа за кратко или за продължително време следите, образуващи се в резултат на възприемането на предметитеи и явленията на околната среда след прекратяване на тяхното действие. В нашата памет се задържа незначителна част от възприеманата информация като забравяме голяма частг от натрупаната информация.
Памет:
Паметта се изгражда от три основни процеса - запомняне, съхраняване и възпроизвеждане на постъпващата информация. Има два вида памет кратковременна и дълговременна, и няколко типа - емоционална (запомняне на преживени чувства), двигателна, образна и словесно-логична. Приема се, че гръбначните животни от рибите до човека притежават всички видове и типове памет. При животните без нервна система, паметта се изразява в елементарна реакция на привикване при дразнене, в адаптация към повторно действие на биологично индиферентни дразнители.
1.Характеристика на процеса - паметта, това е запазване и актуализация на собствения опит на индивида (запазване на познавателните резултати на [[човек]]а). Паметта пази образите и мислите натрупани за предметите, а заедно с това и емоционалните резултати - онези преживявания, които човек е реализирал. Запазването им има роля в регулирането на човека. В паметта се казват резултатите от волевите усилия при решаване на определени задачи, [[сила]]та на тези усилия и тяхната продължителност. Това е и причината човек да може да прави прогнози. Паметта е хранилище на универсалния човешки опит. Тя има за задача да го пази непроменен доколкото е възможно и освен това да пази не само жизнения, но и наследствения опит. Без актуализирането на този опит индивидът е обречен на [[смърт]] след раждането си.
 
Паметта е актът на съхраняване на онова, което е било придобито за по-късна употреба. С други думи, това е задържането на информацията отвъд настоящия момент. [[Термин]]ът памет се отнася и до психичната система за съхранение, която позволява подобно задържане, независимо дали става дума за няколко момента или за много [[година|години]].
Разбира се, резултатът от ученето и паметта е някакво наблюдаемо поведение на човека - да речем бързото откриване на [[велосипед]]а или [[кола]]та, след като излезете от занятия, или даването на интелигентен съвет на приятелка как да подобри паметта си.
Представете си, че след [[седмица]] ще държите изпит върху съдържанието на тази статия. Оценката ви на изпита ще е мярка за степента на овладяване на материала или на това, колко сте “научили”. Оценката обаче отразява ученето ви само частично, защото зависи от резултата от три отчетливи процеса. Първо, новата информация наистина трябва да е научена или придобита, но (2) след това трябва да бъде съхранена до изпита (надяваме се да се съхрани и за по-дълго [[време]]) и накрая (3) информацията трябва да бъде извлечена от паметта, за да отговорите на изпитните въпроси. И трите [[процес]]а са необходими за доброто представяне на изпита и всеки от тях може да ви създава трудности. Например възможно е да учите повърхностно и всъщност да не съхранявате информацията. Може да забравите информацията преди изпита. Или - и това е [[кошмар]]ът на всички учещи се - може наистина да знаете информацията, но да сте неспособни да я извлечете, преди да предадете теста си на преподавателя!
 
== Видове памет ==
Line 19 ⟶ 17:
 
3. Вторична памет. Вторичната памет е дълготрайна. Тя включва натрупаната информация, която може да бъде извикана след продължителен период от време, напр. години. За извикването ѝ могат да протекат няколко минути. Това продължително време е необходимо за последователна активация на различни мозъчни области, за да може да се възпроизведе временният и пространствен [[образ]] на минали събития. За консолидиране на паметовите следи в дълготрайната памет е много съществено периодичното им възпроизвеждане. За утвърдени двигателни навици дълготрайната памет е твърде стабилна и те лесно се възпроизвеждат, даже ако през продължителен период от време не са практикувани.
 
 
== Теория за ревербацията ==
 
Въз основа на морфологични данни,доказващи наличието на затворена верига на невроните, в които импулсите могат да циркулират дълго, е предложена теорията за ревербацията. Съгласно нея, субстратът, който фиксира постъпващата информация, е невронната примка, образувана от много невронни вериги, в които възбуждането на един неврон води до възбуждането на другия, след което възбудите относо се предават по колатералите или аксоните на междинните неврони напървата клетка. По такъв начин възбудите циркулират продължително. Ако импулсация, подобна на образуваната реверберационна верига, настъпи повторно към неврона, следите се фиксират в памет. Ако липсва повторна импулсация, се прекъсва реверберацията. Изследвания показват наличието на сложни невронни вериги между кората и таламуса, в които възбудата може да циркулира дълго време и динамичните следи на паметта се превръщат в постоянни. Осъществява се консолидация (стабилизирането на дълговременни следи в нервните клетки се нарича "консилидация") и превръщане в дълговременна памет.
След откриване на механизмите за кодиране на генетичната информация в ДНК са проведени много изследвания за изясняването ролята на РНК при паметта. Установено е, че при активизане на процесите в неврона се увеличава обмяната на белтъчини. Смята се, че задържането на следите на информацията и за нейното възпроизвеждане е необходима специфична белтъчина. Участието на генетичния апарат в явленията на дълготрайната памет може да се изрази в неговата насоченост и строго регулиране на ензимните системи и на пластичния материал. Обучението на животните и придобиване на навици са свързани с усилена синтеза на РНК. Опити показват, че при обучаването на мишки се увеличава синтезата на S-100-холинрецептивна белтъчина в хипокампа, както и повишена синтеза на гликопротеина астроцитин в глиалните клетки. При обучаване на мишки да бягат от тъмно помещение, се повишава синтезата на полипептида скотофобин. Неговото въвеждане в контролни мипки предизвиква също бягство от тъмни помещения. При въздействие върху мишки с електрически звънец се отделя и амелитинът. От мозъка на златните рибки е извлечен активният полипептид хромодиапсин.
Липсат данни от опити с други животни и не са установени макромолекули, които играят роля на преносители на други поведенчески навици. Приема се, че консолидацията на информацията е многоетапен процес, в който участват различни структури на централната нервна система - лимбичната система, таламичните структури, ретикуларната формация и др., при ръководната роля на хипокампа.
 
 
== Подобряване на паметта ==
Line 30 ⟶ 36:
 
Паметта се влияе много от самото състояние на мозъка. Ако човек работи редовно с монитори, гледа редовно телевизия или прекарва много време под някаква форма на облъчване от електромагнитно поле паметта се влошава. Ако мозъкът не се използва достатъчно, неговите способности се влошават.
 
 
{{Уикиречник|памет}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Памет“.