Памет: Разлика между версии

Под памет се разбираспособносттаразбира способността на мозъка да задържа за кратко или за продължително време следите, образуващи се в резултат на възприемането на предметитеипредметите и явленията на околната среда след прекратяване на тяхното действие. В нашата памет се задържа незначителна част от възприеманата информация, като забравяме голяма частгчаст от натрупаната информация.

Въз основа на морфологични данни,доказващи наличието на затворена верига на невроните, в които импулсите могат да циркулират дълго, е предложена теорията за ревербацията. Съгласно нея, субстратът, който фиксира постъпващата информация, е невронната примка, образувана от много невронни вериги, в които възбуждането на един неврон води до възбуждането на другия, след което възбудите относоотново се предават по колатералите или аксоните на междинните неврони напърватана първата клетка. По такъв начин възбудите циркулират продължително. Ако импулсация, подобна на образуваната реверберационна верига, настъпи повторно към неврона, следите се фиксират в памет. Ако липсва повторна импулсация, се прекъсва реверберацията. Изследвания показват наличието на сложни невронни вериги между кората и таламуса, в които възбудата може да циркулира дълго време и динамичните следи на паметта се превръщат в постоянни. Осъществява се консолидация (стабилизирането на дълговременни следи в нервните клетки се нарича "консилидация") и превръщане в дълговременна памет.

След откриване на механизмите за кодиране на генетичната информация в ДНК са проведени много изследвания за изясняването ролята на РНК при паметта. Установено е, че при активизане на процесите в неврона се увеличава обмяната на белтъчини. Смята се, че задържането на следите на информацията и за нейното възпроизвеждане е необходима специфична белтъчина. Участието на генетичния апарат в явленията на дълготрайната памет може да се изрази в неговата насоченост и строго регулиране на ензимните системи и на пластичния материал. Обучението на животните и придобиване на навици са свързани с усилена синтеза на РНК. Опити показват, че при обучаването на мишки се увеличава синтезата на S-100-холинрецептивна белтъчина в хипокампа, както и повишена синтеза на гликопротеина астроцитин в глиалните клетки. При обучаване на мишки да бягат от тъмно помещение, се повишава синтезата на полипептида скотофобин. Неговото въвеждане в контролни мипкимишки предизвиква също бягство от тъмни помещения. При въздействие върху мишки с електрически звънец се отделя и амелитинът. От мозъка на златните рибки е извлечен активният полипептид хромодиапсин.