Густав Вайганд: Разлика между версии

| образование = [[Лайпцигски университет]]

| работил-в = [[Лайпцигски университет]]

Роден в [[Дуйсбург]], Вайганд учи [[романски езици|романска филология]] в [[Лайпциг]] и в 1888 година пише докторат върху арумънския език в района на Олимп. Хабилитационният му труд от 1892 година е върху [[мъгленорумъни]]те. На следната 1893 година Вайганд основава Румънския институт към [[ЛапцигскиЛайпцигски университет|Лайпцигския университет]], първата подобна институция извън Румъния. От 1896 г. е професор по романско и балканско езикознание и етнография в Лайпцигския университет.

Вайганд прави много теренни проучвания на Балканите, за които му спомага доброто познаване на повечето балкански езици - албански, арумънски, [[български език|български]] (западен и източен диалект), [[гръцки език|гръцки]] ([[димотики]] и [[катаревуса]]), [[сръбски език|сръбски]], [[турски език|турски]] и [[ладински език (ибероромански)|ладински]]. В 1908 година публикува „Лингвистичен атлас на румънското езиково землище“, първия подобен труд в областта на романската лингвистика. През [[Първата световна война]] извършва етнографски проучвания в Македония, чиито резултати са публикувани в 1923 година под заглавието „[[Етнография на Македония]]“.