Кубер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахната редакция 6780549 на 212.5.158.176 (б.) няма да мине без обсъждане
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%A2%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B3
Ред 1:
{{Монарх|име=канкняз Кубер
| описание=български владетел в Македония
| изображение за личността=
Ред 7:
| обкръжение=
| пълно име=
| други титли= [[княз]], [[архонт]], [[патриций]]
| кръщене=
| роден= преди [[650]] г.
Ред 26:
}}
 
'''[[Кан (титла)|Ханкняз]] Кубер''' е български владетел в [[Панония]] и [[Македония (област)|Македония]]. Смята се, че е син на ханкняз [[Кубрат]], брат на ханкняз [[Аспарух]] и член на рода [[Дуло]].<ref>[http://books.google.bg/books?id=JE_0KvfOP1YC&pg=PA77&lpg=PA77&dq=%D0%BA%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80++%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%8F&source=bl&ots=zUNywMKOv1&sig=1w1rK0U8EQtbXGrMl_mZY-r4VyA&hl=bg#v=onepage&q=%D0%BA%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%20%20%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82&f=false Българите, автор Пламен Петков, Издател TRUD Publishers, 2007, ISBN 9545287691, стр. 77.]</ref> Създател на [[Куберова България]] в Македония.
 
След разпадането на [[Кубрат]]овата [[Велика България]], намирала се на територията на днешна [[Украйна]], Кубер с част от "прабългарите" се заселва в бившата римска провинция [[Панония]], около [[Срем (област)|Срем]]. Той признава властта на [[Аварски хаганат|Аварския каганат]], ставайки негов [[васал]]. Тук се смесва с поданиците на аварския каган, сред които има доста византийски пленници и славяни, част от които са някогашни изселници от област [[Македония]].
Управлявал племената сикели ([[сигел]]и, [[есегел]]и) и [[маджари]]те.
Присъединява се към племенното обединение, образуващо [[Аварския хаганат|аварското царство]] и заедно с тях ведно с есегелите се оказал на бреговете на [[Дунав|Дунава]] (Истър) и [[Тисса|Тиса]]<ref>Rasonyi L. Tuna kopruleri, s. 18 </ref>.
 
Куберовите българи се опитват чрез въстание да извършат преврат и да завземат централната власт. След неуспешния бунт срещу аварската власт Куберовите [[българи]] заедно с пленените от [[авари]]те ромеи се насочват на юг, към земите на [[Византия]], като по време на бягството си нанасят 6 последователни поражения на преследващите ги авари.<ref>[http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_b1_1.html Златарски, Васил. История на Първото българско Царство. т. I. Епоха на хуно-българското надмощие (679—852), София 1970, с. 205-207.]</ref>